Блок в Свищов намали годишното си потребление на енергия с близо 68%

Блок „Нова Витоша“ в Свищов намали годишното си потребление на енергия с близо 68% след обновяване за малко над 1 млн. евро. Оценката след ремонта отчита икономия от 802 243 киловатчаса годишно, постигнат енергиен клас „B“ и намаление на емисиите въглероден диоксид с 283 тона годишно.

Какво е обновено в блока

В сградата са изпълнени топлоизолационни мерки по фасадите и покрива, подменена е дограмата, поставени са противопожарни врати и е монтирано енергоспестяващо осветление в общите части. Резултатите са представени като пример за ефекта от санирането по време на Регионалния енергиен форум в Пловдив.

Посочените 802 243 киловатчаса са годишното намаление на потребната енергия, а не общото потребление на сградата след ремонта. Данните показват енергийния ефект от обновяването, но сами по себе си не дават информация колко са се променили сметките на отделните домакинства. Размерът на личните разходи зависи и от потреблението в конкретното жилище и цените на енергията.

Постигнатият клас „B“ е още един показател за състоянието на сградата след мерките. Наред с по-ниската потребност от енергия, отчетеният спад на емисиите е 283 тона въглероден диоксид годишно.

Обновяването обхваща стотици жилищни сгради

Силвия Петрова, директор на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съобщи, че със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост са обновени 454 многофамилни сгради с общо над 2,2 млн. кв. м разгъната застроена площ. Проектите са приключени и отчетени. До края на годината предстои да бъдат отчетени и други жилищни сгради, при които ремонтите вече са завършени.

Отделно продължава изпълнението на проекти, прехвърлени за управление към Българската банка за развитие. Подписани са договори за 630 жилищни сгради с близо 1,3 млн. кв. м разгъната застроена площ, като работата по тях трябва да продължи до 2029 г.

Тези данни показват две паралелни задачи: да бъдат отчетени вече завършените ремонти и да продължи работата по проектите в изпълнение. За собствениците и живеещите в сградите резултатът от обновяването зависи не само от вложените средства, но и от качеството на проектирането, строителния контрол и последващата поддръжка.

Фокус и върху безопасността и достъпа до финансиране

Петрова посочи, че енергийните мерки трябва да се планират заедно с оценката на техническото състояние, конструктивната и пожарната безопасност, вентилацията и защитата от прегряване през лятото. Това поставя санирането в по-широк контекст от изолирането на фасадите: важно е инвестицията да подобрява не само енергийните показатели, но и цялостното състояние на сградата.

МРРБ подготвя рамка за следващите проекти чрез Националния план за сградно обновяване, който трябва да координира различни източници на подкрепа, включително НПВУ, Фонда за справедлив преход и предвидени мерки по Социалния план за климата. Според Петрова се проучват и варианти за намаляване на финансовите пречки пред домакинствата, включително за хората в енергийна бедност. Възможността да се покрива необходимото съфинансиране е сред разглежданите посоки, но конкретните условия предстои да бъдат разработени.