България изпрати на ЕК проекта на бюджетния план за 2027 г.

България изпрати до Европейската комисия и Еврогрупата проекта на бюджетен план за 2027 г., като спази срока до 15 октомври. Документът е първият от този вид, представен от страната като пълноправен член на еврозоната, към която се присъедини на 1 януари 2026 г.

Планът очертава фискалните приоритети за следващата година и включва мерки за овладяване на дефицита и ограничаване на новия държавен дълг. В него са заложени и увеличения на пенсиите и възнагражденията в бюджетната сфера, без промяна на основните данъчни ставки.

Планът е свързан с процедурата за прекомерен дефицит

Документът е изготвен въз основа на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, одобрена от Фискалния съвет. Той изпълнява и функцията на официален доклад за действията на България по препоръката на Съвета на ЕС за коригиране на дефицита.

Процедурата при прекомерен дефицит беше открита за страната на 10 юли 2026 г. Посочената цел е дефицитът да бъде върнат до референтната стойност от 3% от брутния вътрешен продукт до 2029 г. Именно затова в проекта акцентът е върху трайното оздравяване на публичните финанси, ограничаването на разходите и свиването на дефицита.

Като редакционен извод, бюджетният план трябва да се разглежда не само като годишна финансова рамка, а и като част от ангажимента на България към европейските правила. Представените мерки ще бъдат важни за оценката дали страната напредва към корекция на дефицита. Самото изпращане на документа обаче не означава, че бюджетът за 2027 г. вече е окончателно приет.

Какви увеличения са заложени

В проекта са предвидени около 8% увеличение на пенсиите, 5% ръст на възнагражденията в бюджетната сфера и 7,5% повишение на заплатите на педагогическите специалисти. Предвидена е и подкрепа за семействата с деца чрез по-високи детски надбавки и данъчни облекчения.

Тези намерения са съчетани с цел за ограничаване на държавните разходи и намаляване на новия дълг спрямо предходните години. Така основният въпрос при изпълнението ще бъде как планираните увеличения и допълнителните публични разходи ще се впишат в усилията за свиване на дефицита. В проекта не се предвижда промяна на основните данъчни ставки.

Ресурси за обществени услуги и сигурност

Допълнително финансиране е планирано за образование, здравеопазване, култура, спорт и сигурност. Предвидени са и значителни инвестиции в отбранителните способности, включително в антидрон системи и противовъздушна отбрана.

Сред останалите мерки са оптимизация на администрацията, реформа в ТЕЛК с цел по-добър контрол върху разходите и насърчаване на публично-частните партньорства при инфраструктурни проекти. Тези направления показват къде правителството планира да насочи средства, но сами по себе си не дават отговор какъв ще бъде точният размер на финансирането или как ще се отразят мерките върху крайната бюджетна сметка.

Следващият важен етап е съдържанието на проекта да бъде разгледано в европейския контекст и бюджетът да премине през националния процес на приемане. За оценката му ще са ключови както конкретните разчети за приходите и разходите, така и напредъкът към целта за дефицит до 2029 г.