В новия държавния бюджет намалят пенсиите от 50 до 1000лв. на някои пенсионери

С настъпването на времето за обсъждане на държавния бюджет, включително този на НОИ и НЗОК, мнозина изразяват своите мнения и искания. Сред тях звучат гласове за по-високи заплати и пенсии. Въпреки това, една тиха група от обществото остава пренебрегната – пенсионерите, които са жертва на наложения лимит върху пенсиите. Тези хора, след дълги години труд, мълчат, за да не се сблъскат с упреци, че са „получили достатъчно“.

През юли 2024 г. мнозина пенсионери се зарадваха на увеличение от 11%. Въпреки това, хората с максимални пенсии реално не усетиха никакво подобрение. Техните пенсии останаха ограничени от същия лимит, който не е променян от години и няма планове за корекция в близко бъдеще.

Това създава парадокс – вместо да бъдат възнаградени за своите усилия, тези пенсионери фактически финансират държавата. Осигурявали максимални вноски през целия си трудов път, сега те са лишени от реалния размер на своите пенсии. Законът, който ограничава пенсиите, съществува вече над две десетилетия, въпреки че е противоконституционен и несправедлив.

Мнозина гледат на пенсията като на социална помощ, а не като на заслужена отплата за осигурителните вноски. Това изкривяване е особено видно при определянето на минималната пенсия, която не зависи от реално внесените осигуровки, а от други фактори като инфлация и социален праг на издръжка.

Въпросът за лимитите: Защо само пенсиите?

Налагането на горна граница само върху пенсиите буди редица въпроси. Защо няма лимити върху заплатите, спестяванията или дивидентите, а единствено върху пенсиите? Големите пенсии се разглеждат с неприязън, докато огромните възнаграждения на депутати и директори често остават без критика.

Държавата законово отнема от пенсионерите значителни суми всеки месец, които се натрупват в хиляди левове за десетилетия. Ако подобно действие бъде приложено към други приходи, като спестявания или заплати, то би се нарекло открита кражба.

Липса на справедливост и мотивация

Тази несправедливост убива мотивацията на младите хора. Защо да се трудят усилено и да плащат реални осигуровки, ако накрая всички пенсионери се изравняват в бедността? Липсата на стимули води до апатия и нежелание за бъдещи усилия. Вместо да насърчава честния труд и осигуряването на „бели пари за черни дни“, системата действа в обратна посока.

Време е за преоценка на тези несправедливости, за да се върне надеждата и мотивацията на българските граждани. България заслужава система, която възнаграждава трудолюбието и осигурява справедливост за всички.