Добрин Иванов от АИКБ: Вървим по пътя на Франция

България се движи по пътя на Франция с натрупването на бюджетни дефицити и отлагането на структурни реформи, предупреди изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов. Той посочи, че страната ни все още е далеч от френската ситуация, но заради по-малкия мащаб на икономиката доверието на кредиторите може да бъде оттеглено по-бързо.

В интервю за „Денят на живо“ Иванов свърза протестите във Франция и други западни държави с дългогодишния модел на финансиране на публичните разходи чрез заеми. Според него основният проблем е, че структурните промени се отлагат, докато дефицитите и дългът се натрупват.

Френският пример: дефицити и растящ дълг

Франция отчита бюджетни дефицити в продължение на 51 години, като през по-голямата част от този период те са били над 3% от брутния вътрешен продукт. За 2027 г. се прогнозира дефицит от 5,7% при очакван икономически растеж от 0,8%, посочи Иванов.

Над 60% от публичните разходи на страната отиват за пенсии, социални помощи и здравни услуги. Това, по думите му, ограничава възможността на държавата да пренасочва средства към други приоритети. Допълнителен натиск идва от дълга и лихвите по него.

Иванов сравни размера на френския държавен дълг с този през 1974 г. Тогава той е бил около 30% от БВП, или приблизително 30 млрд. евро, а сега е около 120% от БВП – близо 3,6 трилиона евро. Той определи Франция като пример за социална държава, но посочи, че разходите за поддържането ѝ стават все по-трудни за финансиране.

Според Иванов нараства и трудността Франция да оправдава разходите си за войната в Украйна. Пред страната, по думите му, стои избор между увеличаване на дефицита и дълга, съкращаване на социални разходи или повишаване на данъците. Той отбеляза, че данъците върху доходите на хората с високи доходи вече са около 60%.

Предупреждението към България

Иванов смята, че България може да избегне задълбочаването на проблема чрез следващите бюджети. АИКБ настоява за ускорена фискална консолидация и структурни реформи, които да повишат ефективността на публичните разходи и така да ограничат дефицита и дълга.

Разликата в мащаба между двете икономики не прави риска по-малък за България, посочи той. Напротив, според оценката му кредиторите могат по-бързо да загубят доверие, ако страната продължи да отлага необходимите промени. Това е предупреждение за възможен риск, а не твърдение, че подобно оттегляне вече е настъпило.

В заявките за Бюджет 2027 Иванов вижда недостатъчна решителност. Той посочи предвиден дефицит от 4,3% на начислена основа и 3,5% на касова основа и определи посоката като консолидация. Според него обаче очакван дефицит от 5,2% е положителна стъпка, но недостатъчна. Посочените стойности са различни и показват, че оценката зависи и от начина, по който се измерва дефицитът.

Доходи и данъци – спорът за разпределението

Иванов обърна внимание и на ръста на минималната работна заплата: по думите му тя се е увеличила с 55% за последните три години, докато икономиката е нараснала с 9%, а производителността – с 4%. Той предупреди, че разминаването създава дисбаланси и призова политиката по доходите да отчита възможностите на предприятията. Формулата за определяне на минималната заплата според него е балансирана.

АИКБ е против предложението за данък върху свръхпечалбите. Иванов аргументира позицията с това, че според него проблемите в конкуренцията не трябва да се решават еднократно чрез данъчна промяна и изземване на част от тези печалби.

Общият въпрос, който поставя позицията на Иванов, е как да се съчетаят социалните разходи, ръстът на доходите и устойчивите публични финанси. От посочените данни следва, че трайното решение според АИКБ е не просто ограничаване на разходите, а реформи, които да повишат ефективността им. Какви конкретни промени ще залегнат в следващите бюджети остава ключово за преценката дали България ще успее да забави натрупването на дефицит и дълг.