Йотова би се обадила на Путин, а Гюров определи Русия като агресор

Илияна Йотова заяви, че би разговаряла с руския президент Владимир Путин, ако за това има мандат от българската държава и широка национална подкрепа. В дебата по БНТ преди балотажа Андрей Гюров определи Русия като агресор и подчерта, че границите не трябва да се променят със сила.

Външната политика и войната в Украйна очертаха съществено различие между кандидатите. Йотова постави акцент върху преговорите и прекратяването на бойните действия, докато Гюров изведе като водещ принцип спазването на международното право и работата със съюзници.

Йотова постави разговора с Путин в зависимост от държавен мандат

Йотова отхвърли идеята, че България няма тежест на международната сцена, защото не е велика сила. Според нея страната трябва да отстоява ясна и аргументирана външна политика, основана на националния интерес, а президентът да говори от името на суверенна държава.

На въпрос на Гюров дали се е опитвала да се свърже с Путин, тя отговори, որ не би предприела подобна стъпка еднолично. Разговор с руския президент би бил възможен, ако е съгласуван с останалите институции и зад него стои национален консенсус.

Кандидатът защити тезата, че мирът в Украйна може да бъде постигнат чрез преговори. По думите ѝ предоставянето на още оръжия и финансови средства води до нови разрушения и жертви. Тя настоя Русия да участва в преговорния процес и посочи предишни дипломатически опити, включително споразуменията „Минск 1“ и „Минск 2“, Нормандския формат и разговорите в Истанбул.

За сигурността в Черно море Йотова предложи мораториум върху бойните действия между шестте черноморски държави. В дебата обаче не бяха изложени подробности как подобно споразумение би било договорено и приложено.

Гюров акцентира върху международното право и съюзниците

Гюров заяви, че основният принцип трябва да бъде, че държавните граници не се променят със сила. Той свърза спазването на това правило със сигурността на всички държави и подчерта необходимостта България да изгражда съюзници, включително в рамките на Европейския съюз.

Така спорът между кандидатите не беше само за възможността за дипломатически контакт с Москва. Йотова настоява за преговори и за предварително съгласуване на действията с българските институции, докато Гюров поставя в центъра принципа за териториалната цялост и общите позиции със съюзниците.

Йотова отправи и критика към посещението на Гюров в Киев по време на мандата му като служебен министър-председател. Тя заяви, че той е подписал десетгодишно споразумение без мандат от Народното събрание. Това беше обвинение на Йотова в рамките на дебата, а не самостоятелно потвърдена в него оценка за законността на документа.

Какво показват позициите за Черно море и Украйна

Предложението за мораториум и условната готовност за разговор с Путин очертават подхода на Йотова: дипломацията да бъде използвана за ограничаване на конфликта, но при съгласувани действия от страна на България. Гюров, от своя страна, подчертава, че дипломатическите решения трябва да стъпват върху правилото срещу промяна на граници със сила и върху сътрудничество със съюзниците.

От изказванията не следва, че има договорена инициатива за разговор с Путин или за мораториум в Черно море. Ключовите въпроси остават какъв конкретен мандат би бил необходим за такъв контакт и как предложението за ограничаване на военните действия би било превърнато в споразумение.

Дебатът се състоя на 29 октомври по БНТ преди балотажа, насрочен за 1 ноември. Външната политика се оказа една от темите, по които двамата кандидати представиха ясно различни акценти преди вота.