Мартин Димитров поиска кабинетът да изтегли Бюджет 2027

Мартин Димитров от „Демократична България“ поиска кабинетът да изтегли проекта за Бюджет 2027 и да го преработи изцяло. В интервю за Bulgaria ON AIR той определи заложените параметри като „рецепта за катастрофа“ и предупреди, че те могат да доведат до по-висока инфлация, недоволство и допълнителна тежест за гражданите и бизнеса.

Депутатът постави акцент върху дефицита, нарастването на държавния дълг и новите данъчни мерки. Проектът предстои да премине през парламентарната процедура, а параметрите му могат да бъдат променени между първото и второто четене.

Разминаване в оценката за дефицита

В интервюто Димитров посочи дефицит от 4,2% от брутния вътрешен продукт. Представеният на 6 ноември проект обаче предвижда дефицит от 3,5% от БВП, или близо 5 млрд. евро. Това са различни стойности: едната е посочена от депутата, а другата е официалният параметър на проектобюджета.

Димитров критикува и планираното задлъжняване. За 2027 г. е предвиден нов държавен дълг до 8,6 млрд. евро, а максималният размер на дълга в края на годината може да достигне 44,4 млрд. евро. Правителствената цел е дефицитът да бъде сведен до 3% от БВП през 2029 г. Депутатът смята, че заложеното увеличение на дълга е прекомерно.

Тези числа очертават основния спор: как да се финансират разходите и едновременно да се ограничава дефицитът. Самият размер на новия дълг не показва сам по себе си как ще се разпределят средствата, но е ключов параметър за оценката на бюджетния план.

Спорните данъчни мерки и разходи

Сред най-оспорваните предложения е еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании в определени сектори. Финансовото министерство очаква мярката да донесе 800 млн. евро през 2027 г. На първо четене парламентът я е одобрил. Тя обхваща банки, застрахователи, телекомуникационни компании, обменни бюра, дружества за бързи кредити и големи търговци на храни.

Според Димитров облагането може да отслаби стимула на компаниите да намаляват цените, ако по-ниските цени се отразяват на печалбата, върху която се изчислява данъкът. Той постави и въпроса защо енергетиката не е включена в обхвата. Това са негови критики към дизайна на мярката; действителният ефект ще зависи от начина, по който тя се прилага и от реакцията на засегнатите компании.

Проектът предвижда данъкът върху разходите в натура да се повиши до 7%. Максималният месечен размер на ваучерите за храна се предлага да стане 200 евро, като сумите над досегашния лимит от 102,26 евро ще се облагат. Димитров критикува също промените в осигурителните прагове, тол таксите и винетките, без в интервюто да бъдат посочени конкретни стойности за тези предложения.

Неяснота около втория пенсионен стълб

Депутатът възрази и срещу обсъжданите промени, свързани с втория пенсионен стълб. Той предупреди за риск от посегателство върху лични пенсионни спестявания и настоя гражданите сами да решават дали да прехвърлят средства от частни пенсионни фондове към държавното обществено осигуряване.

По темата има противоречиви публични позиции. В медиите е публикуван документ, според който е обсъждано временно пренасочване на част от пенсионните вноски към първия стълб за периода 2027–2029 г. Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че не се планира промяна на пенсионния модел или засягане на втория стълб. Димитров сравни начина на обсъждане с казуса „Боташ“.

Димитров отрече „Демократична България“ да организира очакваните протести и заяви: „Те с този бюджет си организират сами протестите“. На този етап ключовото предстои да се изясни в парламента: дали спорните данъчни и осигурителни предложения ще останат в окончателния вариант и как ще бъдат съгласувани заявените бюджетни цели с планираното задлъжняване.