Тафров: България на практика не е подписала декларацията за Украйна

Дипломатът Стефан Тафров смята, че България фактически не е подкрепила европейската декларация за Украйна, тъй като страната е изразила резерви към принципите в преамбюла ѝ. В предаването „Лице в лице“ по bTV той определи позицията на премиера Радев като противоконституционна, докато политическият анализатор Кристиан Шкварек защити правото на България да има различно мнение.

Спорът е за основанията в преамбюла

Повод за разговора е изявление на премиера, че България е направила уточнения по преамбюла на документа. Според Тафров обаче декларацията не съдържа българските резерви. Затова, по неговата оценка, не може да се каже, че страната е подписала текста, ако не приема принципните основания, върху които той е изграден.

Тафров посочи, че декларацията е подкрепена без резерви от 26 държави от Европейския съюз, а общият брой на подписалите страни е 39. По думите му България е единствената държава членка, която не подкрепя принципите, заложени в преамбюла.

Тук е важно да се разграничат формалното подписване и политическото значение на резервите. Тафров представи тезата, че несъгласието с основните принципи обезсмисля подписа. От изказването на премиера, както е предадено в разговора, става ясно, че България е заявила резерви, но не и как те са формулирани или какъв е точният им статут спрямо документа.

Тафров постави въпроса за Конституцията

Дипломатът определи действията на премиера като противоконституционни и се позова на член 24 от Конституцията, според който външната политика на България се основава на принципите на международното право. Тафров защити тезата, че именно придържането към тези принципи е необходимо за намиране на решение на конфликта.

Той предупреди, че отклоняването от международното право може да доведе до нов хаос, повече страдания и насърчаване на завоевателна политика. Това са аргументи на Тафров в политическия спор; в разговора не беше посочено съдебно решение или друго установяване, че позицията на премиера е противоконституционна.

Шкварек оспори тезата за изолация

Шкварек възрази срещу автоматичното представяне на различното мнение като изолация. Той заяви, че е положително България да изразява съображения, без това само по себе си да поражда тревога. Анализаторът постави под съмнение и практическата сила на европейските декларации през годините на войната в Украйна.

Според него Европа не може да отстоява позициите си единствено с принципи и документи, ако няма достатъчна икономическа и военна мощ. Той критикува европейската енергийна и индустриална политика и свърза декарбонизацията с отслабване на производствения капацитет, като даде за пример производството на снаряди. Тафров отхвърли тази оценка и заяви, че Европа разполага с необходимата икономическа сила.

Разговорът очерта два различни въпроса: дали България е подкрепила принципното съдържание на декларацията и доколко такива документи имат тежест без съответна икономическа и военна способност. За първия решаващи са точният текст на българските резерви и начинът, по който те са отразени; за втория спорът остава политическа оценка, а не установен факт.