Харалан Александров: Страховете от войната се интерпретират безмилостно в предизборната кампания

Страхът от разрастване на войната се използва като средство за политическо влияние в предизборната кампания, заяви социалният антрополог Харалан Александров. В интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ по радио „Фокус“ той очерта две противоположни послания към избирателите: че България трябва да избягва конфронтацията, за да се предпази, или че отстъпчивостта към агресора може да доведе до още по-голям натиск.

Две противоположни послания за сигурността

По думите на Александров едната интерпретация залага на идеята, че в опасна международна обстановка най-разумният избор е да се търсят мир и спокойствие и да не се провокира Русия. Той свързва това послание с нагласата, че противопоставянето на по-силния може да донесе наказание — модел, който според него е познат в българското общество.

Антропологът смята, че ако тази гледна точка надделее, страхът може да насочи подкрепа към управляващите. Той посочи, че в кризисни ситуации хората често се сплотяват около тези, които вече са на власт, и допусна, че това би могло да помогне на водещия кандидат Илияна Йотова в президентската кампания.

Другото послание е в обратната посока: според него покорното поведение към агресора може да насърчи допълнителна агресия. Александров определи сблъсъка между тези две тези като основен конфликт в предизборния дебат за войната.

Според Александров липсва дългосрочна стратегия

Александров смята, че и двете интерпретации използват тревогите на хората за политическа мобилизация, но сами по себе си не предлагат решение. Той критикува липсата на разумно и дългосрочно позициониране сред българската политическа класа и подчерта, че според него страховете се превръщат в част от предизборната битка, вместо да водят до конкретна стратегия.

Това е оценката на Александров, а не установен резултат от кампанията. Практическото значение на тезата му е, че разговорът за сигурността може да се сведе до избор между страх от въвличане във война и опасение, че отстъпките ще увеличат риска. Самото противопоставяне обаче не дава отговор какви действия биха защитили страната и при какви условия.

Като друг проблем той посочи ограниченото влияние на България върху развитието на международния казус. Според него решението ще зависи от сили и интереси извън страната, което създава усещане за пасивност и уязвимост. Александров предупреди и че управлението в подобна обстановка би било изключително трудно и неблагодарно, макар основните кандидати, по думите му, активно да се опитват да се възползват от ситуацията.

Страхът от въвличане във война

Александров определи като широко разпространено опасението България да бъде въвлечена в конфликт против волята си. Той свърза това усещане с подкрепата за Румен Радев на парламентарните избори, като посочи, че посланието му е било за способност едновременно да се пази мирът и страната да остане извън войната.

Според антрополога това послание е част от пропагандната линия на управляващите, но усещането за сигурност се разклаща, когато войната изглежда все по-близо. От казаното от него не следва, че България непременно ще бъде въвлечена в конфликт; става дума за обществен страх и за начина, по който той се използва политически. Ключовият въпрос остава дали партиите ще предложат конкретни и дългосрочни решения, а не само противоположни предупреждения.