Швеция бие тревога: Дръжте пари под дюшека! Интернетът може да спре, а картите да станат безполезни

Швеция, превърнала се в символ на обществото без пари в брой, призова гражданите си да държат банкноти у дома за извънредни ситуации. Централната банка на страната препоръча резерв от 1000 шведски крони на всеки възрастен, предназначен за основни покупки в продължение на седмица. Причината не е банкова криза, а опасността кибератака, прекъсване на електрозахранването или срив в комуникациите да блокират електронните разплащания.

Официалното предупреждение беше публикувано на 4 март 2026 г. Шведската централна банка посочва, че високата дигитализация създава уязвимости при кризи и дори при война. Затова препоръчва на домакинствата да разполагат с банкноти от различни номинали, физически банкови карти, достъп до мобилни плащания и карти от различни платежни мрежи. Посочените 1000 крони са ориентировъчна сума, а не задължително изискване.

Шведските власти отиват и по-далеч. Те насърчават гражданите редовно да плащат в брой, за да продължи да съществува инфраструктурата за обслужване на кешови разплащания. Логиката е ясна: система, която постепенно престава да работи при нормални условия, трудно ще помогне на населението при извънредна ситуация.

А каква е картината в България? Проблемът не е доказано масово изчезване на банкоматите в национален мащаб, а достъпът до банкови услуги извън големите градове. Докато в областните центрове гражданите разполагат с повече възможности за теглене, в редица малки населени места липсва дори банков офис. За възрастните хора и жителите без личен автомобил това означава пътуване до друго населено място за елементарна финансова операция.

Данните на Европейската комисия показват, че в началото на 2026 г. в България са действали 5691 банкомата, като почти всички са били готови да отпускат евробанкноти още на 1 януари. Този брой не подкрепя твърдение за повсеместно демонтиране на устройствата. Националната статистика обаче не показва сама по себе си колко лесно хората в отделните села и малки градове достигат до тях.

При продължително прекъсване на интернет или електричеството достъпът до банкови сметки през приложения и терминали може да бъде затруднен. Някои картови плащания работят и в офлайн режим, но наличието на пари по сметка не гарантира възможност за незабавна покупка. Тогава банкнотите се превръщат в резервен платежен инструмент, при условие че магазините продължават да обслужват клиенти.

Швеция не се отказва от дигиталните плащания. Тя настоява гражданите да имат избор и при отказ на електронните системи. За България въпросът е също толкова конкретен: кой ще осигури достъп до налични пари на хората в отдалечените населени места, когато банковите карти и мобилните приложения не вършат работа? Flagman.bg