Велев: Минималната заплата е за необразованите и мързеливите

Булфото

Минимална работна заплата трябва да получават за малко време, при това неквалифицираните, хората без образование, мързеливите, без трудови навици. Това заяви Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България в ефира на NOVA и предизвика пореден спор, относно минималното възнаграждение.

„Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите“, заяви конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Валери Апостолов.

От своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че „темата за минималната работна заплата у нас е преекспонирана до истерия“

Според Велев в големите световни икономики минимално възнаграждение получават между 1 и 5% от работещите, докато в България този дял по статистически данни е 18%, а според информацията на НАП и НОИ достига между една трета и 40%.

„Минимална работна заплата трябва да получават за малко време, при това неквалифицираните, хората без образование, мързеливите, без трудови навици“, допълни той.

По думите му, когато минималното възнаграждение бъде повишено прекомерно, пирамидата на доходите се сплесква, което демотивира хората да повишават квалификацията си.

„Това категорично е обида към българските работници и служители“, отговори Валери Апостолов по повод твърденията за профила на хората, получаващи минимална заплата.

Той припомни, че при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, което е представлявало 14% от средното за Европа.

„Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето“, коментира Апостолов.

По негови изчисления, ако доходите през годините са нараствали с темповете, предлагани от работодателите, днес минималната работна заплата е щяла да бъде около 300 евро.

Васил Велев отбеляза още, че по съотношението на минималната към средната работна заплата, както и спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението, България е на първо място в Европейския съюз. По отношение на критериите за новия механизъм той беше категоричен, че „минималната работна заплата не е социална помощ“.

Синдикатите обаче настояват в новата формула задължително да бъдат включени покупателната способност и издръжката на живот, така че работещите да не губят доходи.

Затова от КТ „Подкрепа“ са предложили през оставащите месеци да бъде изработен механизъм, чрез който държавата и социалните партньори да постигнат съгласие за размер на минималната работна заплата, който да бъде „икономически обоснован, от една страна, и социално приемлив, от друга