Купуваме ракети и техника за 1 млрд. от САЩ, за да се пазим от Русия

Преговаряме директно с Франция за радари и модерни гаубици – такива сделки няма да влизат в дефицита на бюджета

Българската армия е близо до две нови големи оръжейни сделки със САЩ, като общата им стойност може да доближи 1 млрд. лв. Това става ясно от отчет на Министерството на отбраната за изпълненото от програмата за модернизация на армията през миналата година.

По-напреднала засега е сделката за закупуване на брегови противокорабни ракетни комплекси NSM. В България вече е пристигнала поисканата оферта за сделка по механизма за чуждестранни военни продажби на САЩ. Според неофициална информация на “24 часа” предложението се вмества в предварителните очаквания на нашите военни за сделка в размер на около 500 млн. лв.

Този проект стана особено важен за отбраната на България след избухването на войната на Русия срещу Украйна и доминацията на руския боен флот в Черно море. В момента България разполага с произведен през 80-те години на миналия век съветски ракетен комплекс “Рубеж”, който обаче не е способен да пробие противоракетната защита на модерен боен кораб. И по признания на военни да бъде поразен руски кораб с “Рубеж”, би било просто чист късмет.

Първоначално българските военни планираха да вземат противокорабни комплекси RBS-15, каквито бяха избрани за въоръжението на двата нови бойни кораба, които се строят в момента от германската компания “Люрсен”. По този начин амунициите на корабните и бреговите установки щяха да са еднакви. Проучването им обаче показало, че европейските комплекси имат далекобойност до 80 км, колкото е и на “Рубеж”. Заради това и военните се спрели на по-модерните NSM, които могат да поразят ефективно цел на 250 км. Освен това за разлика от RBS-15 американските ракети са с пасивно насочване през инфрачервена камера, което ги прави трудни за откриване и блокиране от средствата за защита на вражеските кораби. С такива комплекси разполага и бреговата охрана на Румъния, американците също ползват тях.

Самите ракетни установки са от норвежката компания “Кьонгсберг”, а американската “Райтеон” ще доставя ракетите.

Втората сделка, която се договаря със САЩ, е за комуникационна информационна система за полево разгръщане на дивизионен щаб. По този проект, за който също са предвидени до 500 млн. лв., военните все още очакват оферта от американците. Закупуването на оборудването се налага заради амбицията на България да стане страна – домакин на щаб на многонационална дивизия на НАТО.

България вече закупи от САЩ 16 изтребителя F-16 в две сделки на обща стойност близо 6 млрд. лв. Първият от новите многоцелеви бойни самолети кацна в България на 2 април, а тази събота е церемонията по официалното му приемане в българските ВВС.

Изтребителите ще се доставят в продължение на няколко години, като очакванията са българските ВВС да имат пълните способности за ползване на F-16 през 2030 година.

Пак от САЩ бяха закупени и 198 бойни и спомагателни машини “Страйкър” за 2,2 млрд. лв. По допъплнитетни договори за тях се закупуват въоръжение и муниции. За последно парламентът одобри покупката на противотанкови ракети Javelin за над 100 млн. долара. Самите бойни машини трябва да бъдат доставени напълно до края на 2028 година, като те трябва да се асемблират в заводите ТЕРЕМ, които са към Министерството на отбраната.

Българската армия обаче се отказва от покупката на мобилни ракетни комплекси за залпов огън HIMARS. Това е станало, след като са били изпратени запитвания за оферти. Заради увеличеното търсене на тези ракети, след като се оказаха изключително успешни във войната в Украйна, цената им е станала буквално космическа, далеч над първоначално предвижданите от България до 500 млн. лв.

Заради това българските военни са се насочили към алтернативата на HIMARS – израелската система PULS. Тя е по-тежка от американската, което намалява мобилността ѝ, но за сметка на това може да носи повече ракети и е доста по-евтина. За последно Германия закупи пет установки PULS на цена от 65 млн. евро.

България обаче засега предвижда да се включи в създаващ се в момента европейски консорциум от няколко държави, който ще произвежда европейски вариант на израелската система. По този начин сделката ще излезе и от изчисленията за бюджетен дефицит, тъй като предложението на ЕК за нови бюджетни правила за превъоръжаване предвижда изключение само за сделки с европейски доставчици.

Такива биха били две сделки с Франция, които в момента подготвят военните. Първата е за покупка на 3D радари за ВВС, за да могат да летят пълноценно новите самолети F-16. Там в конкурс на Министерството на отбраната вече бе избрана за победител френската компания “Талес”, но резултатите от търга бяха обжалвани и това бави сключването на договор. Сега военните са решили да опитат да заобиколят тази спънка, като преминат към директни разговори във формат правителство-правителство с Франция. Тук цената се очаква да е около 400 млн. евро.

Втората сделка с Франция ще е за закупуването на самоходни155-милиметрови гаубици “Сезар”, с които да бъде модернизирана българската артилерия. Тяхната покупка трябва да стане по европейска инициатива. Все още обаче се чака получаването на техническо и финансово предложение от френска страна, а Париж трябва да придвижи проекта и пред Брюксел.

По такава европейска схема България вече закупи шест германски зенитноракетни комплекса IRIS-T за малко над 356 млн. лв. Договорът бе задвижен през миналата година, а през август 2027-а у нас се очаква да пристигне първият поръчан комплекс.

Растящите цени на оръжията правят несигурно изпълнението на всички проекти на стойност близо 19 млрд. лв. до 2032 година, дори бюджетът за отбрана да бъде увеличен до 2,5% от БВП, става ясно от отчета на министъра на отбраната Атанас Запрянов. Заради това и военните в момента бързат да подготвят проекти, които да бъдат включени в европейския заем от 150 млрд. евро за превъоръжаване. Допълнително в средата на тази година военните планират да предложат на парламента промени в програмата за превъоръжаване, тъй като се очаква НАТО да одобри нови цели през юни.

Армията ни незадоволителна, няма хора даже за високи позиции в НАТО

Състоянието на по-голямата част от способностите на въоръжените сили като цяло е незадоволително. Това заключение се прави в доклада за състоянието на отбраната през 2024 година, който е одобрен от правителството и внесен в Народното събрание.

Основен проблем остава липсата на достатъчно хора в армията. Към края на миналата година около 22% от местата са били незаети. България дори не е успяла напълно да запълни полагащите ни се длъжности в различните щабове и структури на НАТО, където около 5% стоят незаети. България успяла да осигури и едва 85% от участието си в многонационални формирования. Доброволният резерв също е попълнен едва 16 на сто.

Заплатите на военните бяха шоково вдигнати с около 30%, но тепърва ще се установява дали този ръст ще доведе до повече желаещи да работят в сектора. Според доклада на министъра на отбраната Атанас Запрянов обаче вече се забелязвал повишен интерес към военната служба още от втората половина на миналата година, когато повишението на заплатите вече бе ясно.

Необходимо е обаче време, за да се оцени ефектът от прилагането на тази мярка, посочват от МО.

Последната идея на министерството е да има военно обучение за държавните служители, чиято работа изисква боравенето с оръжие, но към момента няма съгласие. А военните обсъждали и варианти за периодично обучение на запасните.

МО отчита, че Русия остава главният дестабилизиращ фактор и най-значимата и пряка заплаха за НАТО и ЕС основно заради непровокираната си война срещу Украйна, както и заради следваната цел да отслаби политически и икономически ЕС и държавите членки.

За целта Москва използва набор от хибридни инструменти, за да влияе на вземането на решения, да разделя обществата, да дестабилизира икономиките, да внася разделения между държавите членки и да подкопава доверието в демократичната форма на управление.

Русия продължава да ограничава свободата на корабоплаването и въздушния трафик във и над Черно море, въпреки че нейните военноморски сили са със силно ограничена свобода на действие, се казва още в доклада за състоянието на отбраната.

24 часа