Свържете се с нас

За България

Наш емигрант в САЩ: Избягах от България, когато навърших 20, ако ме питате – сега пак бих го направил

Published

on

Димитър Захариев е роден в бившето погранично село Либяхово, сега Илинден, община Хаджидимово.
На 20-годишна възраст той пресича нелегално граничната бразда близо до селото му и напуска България заради упражнявания тормоз над родителите и самия него от тогавашната комунистическа власт, заради бягството зад граница на по-малкия му брат Георги.
”Първоначалната ми идея бе да избягам, да намеря брат си, да му хвърля един хубав бой и да го върна в България, за да спрат репресиите над семейството ми. Много измъчиха родителите ми. С много пари успях преди да си отиде от този свят да докарам при мен на гости баща ми, за да види къде съм и да е спокоен. Но преди да се установя в Ню Йорк, минах през ада, наказателни лагери в Гърция, бях американски войник в Германия, чак после заживях в Ню Йорк.

Намерих брат си в Белгия, но вместо да го върна в България, го извиках при себе си в Ню Йорк, двамата се устроихме и до ден-днешен живеем там. Съседи сме, в един квартал сме. Не съжалявам, вярвай ми, сега пак бих го направил, въпреки че много обичам България, родното си село Илинден и красивия роден край. Избягах и отново бих избягал не от България, а от системата, комунистическата власт все още си властва, няма я демокрацията и свободата, за която всички бленуват. Хората са също променени, няма доверие, има злоба, завист, мръсотия, която е готов всеки да ти направи, без да има причини за това, ей така…”

Това каза в непринудения разговор с кореспондент на „Струма” Димитър Захариев, който за поредна година през август бе отново в бащината си къща в Илинден. Той и двамата му братя спазиха отново традицията и въпреки километрите на 15 август посрещнаха с местните жители, роднини и приятели големия християнски празник Пресвета Богородица, който е и празник на хаджидимовското село Илинден. Буквално преди дни Димитър Захариев и брат му Георги си тръгнаха за Ню Йорк с обещанието, че догодина, ако е живот и здраве, отново ще си бъдат в родното Либяхово за големия му празник.

Димитър Захариев е вече пенсионер. През целия си живот в Ню Йорк е бил мениджър в средно голяма за мащабите на САЩ фирма, а за българските мащаби фирмата е гигантска, споделя той.

За близо 80-те си години е в перфектна форма и отлично здравословно състояние. Пие много кафе, отказал е цигарите преди години, съвсем по български обича нашенската гроздова ракия и салата, както и сладките раздумки с приятели около пълната маса и горещите наздравици с повод или без.

– Здравейте и добре дошъл отново на родна земя, как сте, как се чувствате в родното Либяхово /Илинден/.
Сбъдва се пророчество на Ванга: Показаха сензационния надпис край Първомай! Символите разкриват тайната за българите
Български емигрант от САЩ: На 20 години избягах от България и сега пак бих го направил! Вижте неговата история!

Димитър Захариев е роден в бившето погранично село Либяхово, сега Илинден, община Хаджидимово.

На 20-годишна възраст той пресича нелегално граничната бразда близо до селото му и напуска България заради упражнявания тормоз над родителите и самия него от тогавашната комунистическа власт, заради бягството зад граница на по-малкия му брат Георги.

”Първоначалната ми идея бе да избягам, да намеря брат си, да му хвърля един хубав бой и да го върна в България, за да спрат репресиите над семейството ми. Много измъчиха родителите ми. С много пари успях преди да си отиде от този свят да докарам при мен на гости баща ми, за да види къде съм и да е спокоен. Но преди да се установя в Ню Йорк, минах през ада, наказателни лагери в Гърция, бях американски войник в Германия, чак после заживях в Ню Йорк. Намерих брат си в Белгия, но вместо да го върна в България, го извиках при себе си в Ню Йорк, двамата се устроихме и до ден-днешен живеем там. Съседи сме, в един квартал сме.

Не съжалявам, вярвай ми, сега пак бих го направил, въпреки че много обичам България, родното си село Илинден и красивия роден край. Избягах и отново бих избягал не от България, а от системата, комунистическата власт все още си властва, няма я демокрацията и свободата, за която всички бленуват. Хората са също променени, няма доверие, има злоба, завист, мръсотия, която е готов всеки да ти направи, без да има причини за това, ей така…”

Това каза в непринудения разговор с кореспондент на „Струма” Димитър Захариев, който за поредна година през август бе отново в бащината си къща в Илинден. Той и двамата му братя спазиха отново традицията и въпреки километрите на 15 август посрещнаха с местните жители, роднини и приятели големия християнски празник Пресвета Богородица, който е и празник на хаджидимовското село Илинден. Буквално преди дни Димитър Захариев и брат му Георги си тръгнаха за Ню Йорк с обещанието, че догодина, ако е живот и здраве, отново ще си бъдат в родното Либяхово за големия му празник.

Димитър Захариев е вече пенсионер. През целия си живот в Ню Йорк е бил мениджър в средно голяма за мащабите на САЩ фирма, а за българските мащаби фирмата е гигантска, споделя той.

За близо 80-те си години е в перфектна форма и отлично здравословно състояние. Пие много кафе, отказал е цигарите преди години, съвсем по български обича нашенската гроздова ракия и салата, както и сладките раздумки с приятели около пълната маса и горещите наздравици с повод или без.

– Здравейте и добре дошъл отново на родна земя, как сте, как се чувствате в родното Либяхово /Илинден/.

– Благодаря, за тази година си бях обещал да прекарам повече време в Илинден, бях планувал и ремонт на къщата ни, свърших всичко според плана, а най-вече успях да съм достатъчно дълго време с роднини, приятели и съселяни.

– Искам да си поговорим за онези далечни години, за бягството Ви от България.

– Да! Това са времена и години, които въпреки усилията ми да ги забравя, съзнанието ми не може да ги заличи. Най-много изпъкват спомените ми, когато съм в родното ми село. Така е и сега.
Сбъдва се пророчество на Ванга: Показаха сензационния надпис край Първомай! Символите разкриват тайната за българите
Български емигрант от САЩ: На 20 години избягах от България и сега пак бих го направил! Вижте неговата история!

Димитър Захариев е роден в бившето погранично село Либяхово, сега Илинден, община Хаджидимово.

На 20-годишна възраст той пресича нелегално граничната бразда близо до селото му и напуска България заради упражнявания тормоз над родителите и самия него от тогавашната комунистическа власт, заради бягството зад граница на по-малкия му брат Георги.

”Първоначалната ми идея бе да избягам, да намеря брат си, да му хвърля един хубав бой и да го върна в България, за да спрат репресиите над семейството ми. Много измъчиха родителите ми. С много пари успях преди да си отиде от този свят да докарам при мен на гости баща ми, за да види къде съм и да е спокоен. Но преди да се установя в Ню Йорк, минах през ада, наказателни лагери в Гърция, бях американски войник в Германия, чак после заживях в Ню Йорк. Намерих брат си в Белгия, но вместо да го върна в България, го извиках при себе си в Ню Йорк, двамата се устроихме и до ден-днешен живеем там. Съседи сме, в един квартал сме.

Не съжалявам, вярвай ми, сега пак бих го направил, въпреки че много обичам България, родното си село Илинден и красивия роден край. Избягах и отново бих избягал не от България, а от системата, комунистическата власт все още си властва, няма я демокрацията и свободата, за която всички бленуват. Хората са също променени, няма доверие, има злоба, завист, мръсотия, която е готов всеки да ти направи, без да има причини за това, ей така…”

Това каза в непринудения разговор с кореспондент на „Струма” Димитър Захариев, който за поредна година през август бе отново в бащината си къща в Илинден. Той и двамата му братя спазиха отново традицията и въпреки километрите на 15 август посрещнаха с местните жители, роднини и приятели големия християнски празник Пресвета Богородица, който е и празник на хаджидимовското село Илинден. Буквално преди дни Димитър Захариев и брат му Георги си тръгнаха за Ню Йорк с обещанието, че догодина, ако е живот и здраве, отново ще си бъдат в родното Либяхово за големия му празник.

Димитър Захариев е вече пенсионер. През целия си живот в Ню Йорк е бил мениджър в средно голяма за мащабите на САЩ фирма, а за българските мащаби фирмата е гигантска, споделя той.

За близо 80-те си години е в перфектна форма и отлично здравословно състояние. Пие много кафе, отказал е цигарите преди години, съвсем по български обича нашенската гроздова ракия и салата, както и сладките раздумки с приятели около пълната маса и горещите наздравици с повод или без.

– Здравейте и добре дошъл отново на родна земя, как сте, как се чувствате в родното Либяхово /Илинден/.

– Благодаря, за тази година си бях обещал да прекарам повече време в Илинден, бях планувал и ремонт на къщата ни, свърших всичко според плана, а най-вече успях да съм достатъчно дълго време с роднини, приятели и съселяни.

– Искам да си поговорим за онези далечни години, за бягството Ви от България.

– Да! Това са времена и години, които въпреки усилията ми да ги забравя, съзнанието ми не може да ги заличи. Най-много изпъкват спомените ми, когато съм в родното ми село. Така е и сега.

– А какви са спомените, които вече 60 години не Ви дават мира?

– Ами представи си бедно, трудолюбиво семейство с трима синове. Това бяха моите родители. Брат ми Георги, който е по-малък от мен с три години, с по-голям наш братовчед решиха и минаха браздата. Дотогава аз не бях нито привърженик на това, нито имах намерение да го последвам, но започна тоталният тормоз и преследване на семейството ми от тогавашната комунистическа власт. Не можех да понеса сълзите на майка ми, която плачеше по цели нощи след поредния разпит къде е синът й Георги, обадил ли се е отнякъде и непрекъснатото следене.

Така беше и с баща ми. В кръчмата да влезеше, се следеше какво говори, с кого говори. Имаше си хора за всичко, които се занимаваха със следене, подслушване, доносничене и с всичко лошо, за което се сетиш. Заради бягството на брат ми ме изключиха от тогавашния Димитровски съюз на народната младеж. По това време учех в Пазарджик, а летните ваканции работех като миньор в Балдево, за да изкарам пари за училище и да помагам на родителите си. Бяхме черните овци на Либяхово по онова време, преследвани, третирани, възпрепятствани във всичко. В един момент си казах ще избягам и аз, но да намеря брат си и буквално с пръчка да го върна, че страданията на родителите и на нас, двамата му братя, бяха големи заради неговото бягство. Сега казвам – добре, че не го намерих, добре, че не го върнах.

– Къде след бягството на брат Ви Георги се видяхте двамата за първи път.

– Ами засякохме се в лагерите на остров Сирос в Гърция. Аз обаче бях в наказателния лагер, а той в бежанския. Така докато аз бях в лагера, той емигрира за Белгия. По-късно го открих в Белгия и го поканих да живеем заедно в Ню Йорк и той прие.

– Какво си спомняте от гръцкият лагер?

– Само лоши неща, там беше като в концлагер. Готвеха ни във варел от нафта. Ядяхме само чорба с боб и леща, в която тук там имаше по някое зърно. Даваха ни по съвсем малко хлебец и чай. Гърците ни тормозеха много. Всички бяхме станали кожа и кости. Буйният ми нрав и чувството ми за справедливост тогава най-силно си казаха думата, ставаше въпрос за спасяване на живот и не само моя. Организирах лагерниците и започнахме гладна стачка. Разбрахме, че Американският Червен кръст дава за изхранване и изобщо за нуждите ни в лагера на гърците по 3,50 долара на ден режийни, а в същото време гладувахме и живеехме като скотове.

Именно това бяха и исканията ни да дойдат представители на Американския Червен кръст и да видят при какви условия сме поставени в лагера. Гладувахме дни наред и поставяхме исканията си ежедневно въпреки оказваната помощ. Няма да забравя гръцкия комендант, който пред всички ми казваше, че ще умра от глад. Така много от момчетата не издържаха и се отказаха. Останахме да стачкуваме само аз и един сърбин. Когато дойдоха от Американския Червен кръст, вече не приличахме на хора, наложи се да ни носят, защото не можехме да ходим от изтощение. С идването на американците обаче веднага се промениха нещата. Със сърбина бяхме преместени в бежанския лагер. После се явих на комисия заедно със 140 души доброволци да служат в Американската армия, това бе единственият ми шанс да изляза от лагера.
От 140-мата кандидати приеха само 38 и за щастие аз бях между тях. Две седмици преди да стъпя в Америка, бях на обучение във Франкфурт, учехме интензивно английски без преводачи, положих изпит и така се озовах в Американската армия. Владея перфектно английски, гръцки, турски, немски. При разрушаването на Берлинската стена бях на първата линия. Три години бях американски войник в Германия. През 1963-та се уволних и от 1964 година до момента плътно живея в Ню Йорк. Именно тогава издирих брат си Георги в Белгия и го доведох при мен в Ню Йорк. Сега двамата живеем в един квартал. Слава Богу, че не го настигнах тогава, когато бях тръгнал да го връщам в България.

– Как се разви животът Ви в необятния и красив Ню Йорк?

– Ами имам зад гърба си два брака и една дъщеря от втория брак, която не живее при нас. Първата ми съпруга беше американка, а втората българка от Русе. Вече съм пенсионер, но не бездействам. Работих достатъчно и получавам достатъчно, за да живея нормално. На два пъти се опитах и направих бизнес с българи и двата пъти фалирах.

Беше ми голям мерак да имам собствена къща с градинка и по български да си отглеждам зеленчуци и много цветя, сбъднах я, но наскоро, след като разбрахме, че дъщерята няма да живее при нас, продадохме голямата къща и я заменихме с по-малка. Правя си домашна ракия от грозде, сливи, ябълки, праскови, обичам и слушам непрекъснато български фолклор и джаз. Много играя и не пропускам да се веселя с приятели по всякакви поводи.

Навремето в нашия квартал имаше много малко българи, предимно политически емигранти. После започнаха да пристигат едни българи с едни куфарчета, пълни с пари, и да купуват къщи и имоти. Сега вече българите там сме много и са предимно напуснали страната по икономически причини. Имаме си българска църква, честваме задължително всички християнски и национални празници. На 3-ти март задължително организираме големи тържества и празнуваме с наши национални носии, българското знаме и заедно с нашия консул в Ню Йорк Милен Люцканов, с когото ни свързва и лично приятелство.

– Имате ли намерение да се върнете в България.

– Та аз и сега съм тук и почти всяка година през август си идваме с брат ми. Така ще е – и тук, и там, но повече там.

– Кой е най яркият спомен от Либяхово, който като сте на село изпъква и Ви кара да се смеете и да се радвате.

– Спомените са много. Но всеки път, като съм си тук, си спомням нашата театрална трупа в Либяхово. Например няма да забравя, когато в съседното село Петрелик представяхме в читалището им пиесата „Хайдутин майка не храни”. В пиесата моята роля беше поп, много ми пасваше и много си я обичах. Аз пея много и гласът ми беше обигран доста, така че съвсем го докарвах попското. Залата беше пълна и както си бях на сцената и в разгара на пиесата, сцената буквално падна. Само главата ми се показваше от руините, но аз продължих и всички помислиха, че срутването на сцената е част от постановката. После, като избягах, всички в Петрелик говорели, че попчето от Либяхово е избягало през границата.

Спомням си и за голямото объркване дето стана, когато ме награждаваха в читалището по повод някакъв празник. Наградата и грамотата бяха за ролята ми в пиесата „Хайдутин майка не храни”, но поради грешка ме наградиха за друга роля, в друга пиеса, където играх упорит земеделец частник, който не се подчинява на властите и не иска да влезе в ТКЗС-то. Много се смяхме на тази грешка с будни младежи и приятели от Либяхово. Смеем се и сега като се видим. Родното ми село с всяка изминала година става все по-хубаво. В него все още е съхранено уважението към родителите, родовете, възрастните хора, вярата и взаимното уважение. Този дух се поддържа от възрастните и се предава на младите, пък те дали ще го съхранят, вече не знам. Голяма е ролята и на кмета на селото Любен Воденов, този човек не спира, той е неуморим и денем, и нощем. Той е и кмет, и поп, и социален, и всичко, дано либяховалии оценят труда и добрините, които прави за тях кметът.

И не забравяй, госпожа, догодина през август, ако е здраве и живот, пак съм тук.

Продължете с четенето
Реклама

България

За България3 месеца ago

Зловещо: Разбра се как Виктор е убил Алена

Има постъпващи нови сигнали. Работим по всеки един от тях. Районът се проверява. Колегите се ръководят от информация, която получават...

За България3 месеца ago

Синът на убитата Алена проговори и разкри зловещи неща за Виктор Спига

В първото си интервю синът на убитата Алена  Щерк потвърждава, че майка му е подала жалба за тормоз срещу обвинения в...

За България3 месеца ago

Нов хит на пазара в Одрин, ето с какво се запасяват сега

„До гащите ви даваме. Костюм с елек – цял комплект. 190 лв.“, „Всички ваши нужди в… Onur маркет“. Подобни изгубени в...

За България3 месеца ago

Радев с нов остър коментар за хаоса в държавата, срина кабинета

Политиката на „Булгаргаз“ е неразбираема и извън политическата и управленска логика, заяви президентът Румен Радев. По думите му не е...

За България4 месеца ago

АЛАРМА: Руското правителство със смразяващо послание лично към Кирил Петков! Врътнаха кранчето, ето какво следва

Руското посолство у нас публикува на страницата си във Фейсбук седмичния си брифинг, в който коментират войната в Украйна, спирането...

За България4 месеца ago

В най-критичния за България момент ръкавиците паднаха! Скандалът между Румен Радев и Петков е тотален

Цинично в енергийно най-бедната държава в ЕС и най-бедните граждани да се казва „ще намерим газ, но ще плащаме по-скъпо“....

За България4 месеца ago

Каракачанов изригна: Вчера, с помощта на правителството, беше извършена кражбата на века!

„Вчера, с помощта на правителството, беше извършена кражбата на века!“ – така определи ситуацията около отказа от руски газ почетният...

За България4 месеца ago

Радев разкри най-очаквана новина! Остава ли правителството на власт?

Българите очакват партиите да покажат, че могат да се обединяват в името на нац интерес и за решаване на множеството...

За България4 месеца ago

“Голямото нулиране”? Директорът на „Бош“: Отказвайки се от руски газ, Германия унищожава основата на икономическата си мощ

Германската икономика не може да се откаже от руския газ, каза главният изпълнителен директор на Bosch Щефан Хартунг в интервю...

За България4 месеца ago

Първо смразяващо кръвта ВИДЕО! Вижте как жестоко прибират украински военопленници

Появиха се кадри от предаването на повече от хиляда войници от въоръжените сили на Украйна в Мариупол. Кадрите са точно...

Интересни