На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!

Защото ме научи да тичам, да танцувам, да се смея! Защото ме научи да обичам, да мечтая и да пея! Едно писмо до теб, тате, защото ме научи да живея!

В началото на всяка година си спомняме за хората, които вече ги няма. И за тези, които все още са с нас. Спомням си за теб, тате!

Ти си бил до мен при първите ми стъпки. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен при първите ми думички. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен при първото ми паднало зъбче. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен на първите ми празници. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен при първите ми сълзи и разочарования. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да стъпвам смело и уверено по неравния път на живота. Ти ми показваше какво е достойнство и смелост. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се подхлъзвах и падах. Ти ми показваше как да се изправя и да продължа, въпреки страха и неувереността. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да обичам. Ти ми показваше как да обичам себе си и другите, как да обичам живота. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато сърцето ми изпитваше страдание и болка. Ти ми показваше как да запазя себе си въпреки тях. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да мечтая. Ти ми показваше как да вярвам в гласа на сърцето си и да се вслушвам в него. Аз помня и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато с думите и делата си се стремя да съм достоен и добър човек. Всеки път, когато защитавам себе си и тези, които обичам. Всеки път, когато се боря да живея истински и правилно. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато поглеждам назад и си припомням уроците на миналото. Всеки път, когато се уча да прощавам своите и чуждите грешки. Всеки път, когато избирам вчерашните неуспехи да се превърнат в днешни поуки, а не в утрешни окови. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато се наслаждавам на настоящето и усещам благодарността да изпълва сърцето ми. Всеки път, когато виждам това, което имам, а не това, което нямам.

Всеки път, когато усещам, че дишам, че живея. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато впервам поглед в бъдещето и то ми изглежда прекрасно и пълно с вълшебства. Всеки път, когато давам простор на копнежите си да летят. Всеки път, когато давам свобода на сърцето си да мечтае. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато чуя нашата песен и в нея открия теб. Всеки път, когато изпратя залеза и в него открия теб. Всеки път, когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Благодаря ти, тате!
Посвещава се на баща ми, арх. Георги Лабов.

Източник: Гнездото