„Обичаният Георги си отива без пари, имоти и кола“

Георги Русев – големият актьор на малките роли, изиграл най-колоритните чешити в българското кино, си отиде преди 10 години на 1 април – Денят на хумора и шегата. И досега няма артист, който да има толкова култови реплики, превърнали се във вицове с времето, пише вестник „Ретро“.

В личен план Русев се радва на един от най-стабилните бракове в гилдията за разлика от много свои колеги, които се развеждат по няколко пъти. Със съпругата му Надежда Попова, която е уважаван инженер-химик, остават заедно цели 55 години. 10 лета след смъртта му тя продължава да говори за него в сегашно време и не иска да повярва, че го няма. Приживе актьорът царува в женско царство. Има две дъщери, доживява две внучки, даже и една правнучка. Не успява да прегърне своя правнук Александър, който от съвсем малък сочел снимката му и казвал: „Това е дядо Гошо“.

Последните думи, които Русев изрича, преди да си отиде на 82-годишна възраст, са „Обичайте се и след мене“. Семейството спазва повелята му. Разправии и спорове отсъстват от тяхното битие. Остават задружни и сплотени и трудно преодоляват загубата. Продължават да се събират поне веднъж седмично на трапезата на Надежда. Макар да е на преклонна възраст, тя все още е жизнена и изпълнена с енергия, когато става дума за децата ѝ. „Поръчват ми предварително какво да сготвя и аз го правя“, споделя вдовицата на Русев, чийто единствен смисъл след неговата кончина са дъщери, внуци и правнуци.

През миналата година в родното му село Костенец откриха неговата паметна плоча, която е поставена на входа на читалището там. На церемонията присъстваха всичките му роднини. Жена му се гордее, че на негово име има и уличка в софийския квартал „Малинова долина“.

Георги Русев никога не се съгласи да се снима за реклами. Въпреки че са му предлагали хонорари, пред които трудно се устоява. Не искаше да смесва високото изкуство, което е изповядвал цял живот, с комерсиализма. Живееше в неголям най-обикновен панелен апартамент, нямаше кола и сметки в банките.

В киното той изгрява едва на 37-годишна възраст, защото преди това не проявява интерес към това изкуство. Предпочита театъра. За големия екран го открива Въло Радев в „Най-дългата нощ“, който излиза на екран през февруари 1967 г. Истинският му възход в киното обаче започва след 10-ия му филм – „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев по сценарий на Георги Мишев, където е в ролята на ветеринарния лекар. Бързо става любимец и на зрителите, и на всички режисьори. През 70-те и 80-те има години, в които участва в по 4-5 филма. Така се появяват и ролите му шедьоври в „Оркестър без име“, „Дами канят“, „Покрив“, „Илюзия“, „Вчера“, „Зона Б-2“, „Адио, Рио!“, „Опасен чар“, „След края на света“ и много други.

Култови реплики на кинолегендата

– Гошо, спри за малко бе, момче. Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе. Здравето ми се взе. Айде, мани мене, ама кокошките престанаха да носят. При 20 кокошки – яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил, ама такова чудо – бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!
Като чичо Петър в „Оркестър без име“.

На вашите години ето в тази пазва имах само една шепа джанки за цял ден тичане подир овцете!
Като директора Цончев във „Вчера“

– Аз например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам.
Като съсед във „Вилна зона“

– Прасета не може, а кучета и котки може!
Като Дочо Булгуров в „Селянинът с колелото“

– Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка.
Като Седларов в „Опасен чар“

– Казал съм ти, когато говориш с мен, ще мълчиш!
Като адвокат Балтиев в „Дами канят“

/7dnibulgaria.bg