Парламентът прие Бюджет 2026: Минималната заплата остава 620 евро, държавните служители ще си плащат осигуровките

Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за 2026 г.

Дебатите вчера продължиха над 12 часа, а днешното гласуване на текстовете отне общо 6 часа.

Минимална работна заплата и възнаграждения
Депутатите решиха да се изработи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Дотогава тя остава на нивото от 2026 г. – 620 евро.

От 1 август индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители (по Закона за държавния служител) и на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. суми (намалени с данъка).

Съгласно бюджета на държавното обществено осигуряване от 1 август тези категории служители заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение 80:20 (осигурител : осигурено лице), а от 1 януари 2027 г. – 60:40.

Социални помощи
От 1 август:
– средномесечният доход за еднократна помощ при бременност и за месечни помощи за отглеждане на дете до 1 година става 466 евро;
– средномесечният доход за детски надбавки в пълен размер (до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст) е 415 евро;
– за надбавки в размер 80% от пълния размер – от 415,01 до 466 евро включително.

Държавен дълг
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В сумата е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.

Общински проекти и ограничения за бюджетни организации
Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, ще може да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти (приложение № 3 към бюджета за 2025 г.), за които няма финансиране по европейски програми при споделено управление, при определени условия.

Асен Василев („Продължаваме промяната“) поиска прегласуване, като заяви, че се дава еднолична власт на министъра да решава на кои общини да се плати, да променя договори и да определя сроковете. Текстовете обаче бяха приети и при прегласуването.

Бюджетните организации преустановяват разходите за празнични, развлекателни и спортни прояви (вкл. коледни и новогодишни тържества). Работни срещи, семинари и обучения извън административните сгради също се преустановяват, с изключения за международни ангажименти, международно финансирани събития и обучения от публични институции. Всички останали срещи трябва да се провеждат онлайн.

Едноличните държавни органи, техните заместници, председатели и членове на колегиални органи, както и началниците на политическите кабинети, няма да получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Няма да се изплаща и възнаграждение за участие в заседания на органи, комисии и работни групи, когато то е свързано със служебните задължения (освен ако Народното събрание не е определило друго).

Акцизи, трудов стаж и данъчни облекчения
Акцизите за тютюн за пушене (лула и цигари) се повишават:
– 130 евро/кг от 1 август 2026 г.;
– 138 евро/кг от 1 март 2027 г.;
– 146 евро/кг от 1 януари 2028 г.

С промени в Кодекса на труда от 1 януари 2027 г. за един ден трудов стаж се признава времето, през което е изработено пълното законоустановено работно време. При непълно работно време стажът се изчислява пропорционално. Една година стаж се зачита при 12 месеца. До 31 декември 2026 г. се прилага досегашният ред.

Отхвърлено бе предложението на Мартин Димитров („Демократична България“) допълнителните възнаграждения на членове и ръководители на органи, избирани от НС, да не надвишават една брутна месечна заплата годишно.

За данъчното облекчение за деца през 2026 г. от годишните данъчни основи се приспадат:
– 3067,75 евро за едно дете;
– 6135,50 евро за две;
– 9203,25 евро за три и повече.

За деца с увреждания – 6135,50 евро. Предложенията на „Продължаваме промяната“ (двойно по-високи суми) и на ГЕРБ-СДС бяха отхвърлени.

Други решения
Отменена е разпоредбата в Закона за предучилищното и училищното образование, според която средствата за системата не могат да падат под нивото (като сума и процент от БВП) от предходната година.

В Закона за вероизповеданията субсидията за едно самоопределило се лице става не по-малко от 7,7 евро (вместо досегашните 20 лв.).

Ресорният вицепремиер трябва до 15 септември да предложи нормативни промени за закриване на Комисията по досиетата и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“. Мартин Димитров посочи, че комисията досега не е проверила министри и зам.-министри. Предложението на „Възраждане“ за закриване на редица други комисии (за защита от дискриминация, лични данни, КЗК, СЕМ и др.) беше отхвърлено.

Автоматизмът при определяне на заплатите на военните, цивилните от системата, МВР и НСО няма да се прилага – те запазват основните си възнаграждения, индексирани по удължителния закон.

В началото на заседанието председателят Михаела Доцова предложи точка за прекратяване на правомощията на Пламен Тончев като председател на Комисията по досиетата (той е избран за председател на ДАНС и сам е поискал прекратяване). Точката беше включена и решението – прието.

На първо четене бяха приети и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (внесени от Румяна Петрова от „Прогресивна България“), свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Предвижда се облекчаване на лицензионния режим за определени мрежи, обслужващи интегрирани енергийни обекти.

Парламентарният контрол, предвиден за петък с участие на няколко министри, отпадна, тъй като заседанието беше удължено до гласуването на първо четене на горепосочения законопроект.