Печална вест: К-19 уби известна наша журналистка и учителка

Коронавирусът отне живота на известната журналистка и учителка Юлияна Янкова, известна също и като Люли – Юли. 

Новината за това съобщиха нейни близки и приятели във Фейсбук.

Юлияна Янкова /Люли-Юли/ е дългогодишен банков и финансов репортер, отразявал събитията на прехода от 1995 г. до 2009 г. за различни български медии.

Когато излиза от професията  журналист  открива, че един друг свят е възможен – свят на споделянето, човешката солидарност, и естествен живот в хармония с природата, от която човекът е част сам по себе си.

Въпросите, свързани с това какво не е наред в България, защо след толкова години преход пак сме в началото, я отвеждат до образованието. Отговорите на тези въпроси, както и решение на голяма част от съществуващите в обществото проблеми днес,  вижда във Валдорфската педагогика.

Срещата с нея през 2012 г. преобръща живота й. В момента е пред финала на 3-годишен обучителен  курс за подготовка на валдорфски преподаватели към Педагогически колеж Хеликон, гр. Цайст,  Холандия, организиран  от  Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители“, гр. Варна през 2012.

От 2013 г. организира месечни „Валдорфски вечери за родители“, на които представя основните принципи на тази педагогика и дава възможност на родителите да преживеят  и усетят сами това, което се случва с децата, които се обучават по този метод.

От 2014 г. със свои колеги от обучението  формират екип, който организира валдорфски празници за деца, които се случват всеки месец.

Убедена е, че пътят към просперитета на една държава минава през образованието. Образованието, чиято истинска същност  е да ви помогне да откриете своята уникалност, да ви научи как да я развивате и да ви покаже как да я раздавате.

Малко преди да почине, Юлияна Янкова пише стих, в който сякаш се сбогува със света и думите се превръщат в своеобразна епитафия:

Пешка

Аз преминах всичко на Земята.
И Чистилището, но и любовта.
Всичко тук е истинско и свято.

Днес не се страхувам от смъртта.
Знам, че всичко дадено и взето
Тук дошло е да ни възвиси.

Тиха болка, обич и несрета,
То е тук да ни ощастливи.
Аз не се страхувам от света, бъдете!

Всички ние пешки сме, нали?
Ала пешката, ако не бъде взета,
Се превръща в топ, Царица, бъднини.
Аз съм пешка на дъската ярка.

Аз съм мъничка – едвам, едвам вървя.
Да, Богиня съм, но скрита. Вярвам,
Аз съм тук. Дойдох да се смиря.

Аз съм тук да бъда малко зрънце,
Дето връзва преобичан плод.
И мечтая за треви и слънце.

И възкръсвам в шепите на Бог.

Аз съм тук.

13.03. 2021г.

Люлия