7-8 хиляди лева се спестяват за едно лято като сервитьор на българското Черноморие. Това разказва кърджалиец, който трето поредно лято заминава на работа в Слънчев бряг, пише 24rodopi.com, Той дава отговори на въпросите „Защо има остър глад за сервитьори и бармани в Кърджали?“ и „Младите ли не искат да работят или „чорбаджиите“ не плащат в града край Арда“: Стартът на морето е примамлив. Аз съм със заплата 1 500 лева, но знам, че има колеги, които са поканени срещу 2 бона.

България замръзна. Напусна ни една от обичаните

Храната и нощувките са ми гарантирани. Под 100 лева бакшиши на смяна няма. Вярно, много повече се работи и отслабваш 3-4 килограма за около 2 месеца и половина, но си струва. Миналата година се върнах с малко над 7 хиляди лева, тази година прогнозите на всички са за по-силен сезон, аз също съм си поставил по-висока цел – 8-9 хиляди лева в сметката и се връщам през октомври на работа в Кърджали.

Съотносимо към официалната статистика, този 24-годишен кърджалиец „вади“ добри пари и има основание да казва, че поддържа добър стандарт на живот в града край Арда. Средната годишна заплата в област Кърджали за 2016 година е 8 474 лева, сочат данните на Националния статистически институт. Очаква се за 2017 година тя за бъде малко над 9 хиляди лева. Средната годишна заплата в област Кърджали през 2011 година е била 5 895 лева, 2012 – 6266 лева, 2013 – 6842 лева, 2014 – 7 222 лева, 2015 – 7648 лева. Да бъдеш сервитьор през лятото в оборотно заведение в Слънчев бряг, Несебър и дори в Равда е по-изгодно, отколкото да си гурбетчия на Запад. Заплатата не я пипаш, трупа се на сметка. Живееш от бакшишите, които реално също се оказват спестявания. Защото докато другите имат нощен живот, ти си на работа. Някои сервитьори на морето бият по доходи и най-добрите ни строители в Западна Европа, а и гурбетчиите имат големи разходи за квартира, пътни и храна. Питаме го за мнението му по наболялата тема в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в Кърджали: Всеки се оплаква от недостиг на кадри! Вината е и в двете страни. И работещите, и даващите работа. Вярно е, че младите не искат да работят за толкова малко пари – 400-500 лева. Те искат да получават толкова, че да могат за максимално кратко време да си купят първата кола в живота си. Изкривено мислене може би, но и собствениците на заведения твърде много претенции имат за малко пари. Единици са читавите работодатели в сектора. Не може ресторант на язовира да печели огромни пари, като две трети да не се декларират и приходите да се крият чрез информационни бонове, а сервитьор в края на месеца да получава едва 400 лева.

Защо ти обещават 800 лева, а получаваш два пъти по-малко? Защото собственикът налага глоби всевъзможни глоби, не само за счупени чаши, защото се бърка в разпределянето на бакшишите.

А същият този сервитьор да си докарва 1000 лева след месец, след като е напуснал и започнал работа в оборотно заведение в града. Средното ниво на безработица в Източните Родопи е 7 процента. 13 на сто от всички вписани в Бюрото по труда, обслужващо общините Кърджали и Черноочене, са младежи.

Официалната статистика отчита висок дял на неактивните в област Кърджали – почти 40 процента, и го обвързва с изключително неблагоприятната образователна структура на населението.

Сред лицата на възраст между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование са 35,1 % в област Кърджали, при 18,1 % за страната. Вярно е, че фирмите губят от това, че професионалните гимназии постепенно изчезват.

Паралелките стават по-малко, закриват се цели училища, които даваха професии на учениците.

Сега завършващият 11 клас мисли как да отиде в Холандия, до поработи малко и да се върне с 15-годишно БМВ, а мисъл за по-нататък просто липсва. Лошото за Кърджали е, че няма големи и силни компании, които да поддържат училища, които да създават кадри за тях.

Сред факторите за младежката безработица в област Кърджали е ниската образователна степен и липсата на мотивация сред безработните да се регистрират в Бюрото по труда, категоричен е временно изпълняващия длъжността директор на Бюрото в Кърджали Метин Хафъзсалим. Това мнение споделя и младият кърджалиец, който и това лято ще сервира в Слънчев бряг, но и като бъдещ (след година) магистър по „Стопанско управление“ държи да добави:

Проблемът с образованието е проблем и на диалога между работодател и наемен работник. Малко повече от месец работих за един ресторантьор, който по цял ден говореше само за автомобили – толкова конски сили, за толкова секунди скоростомерът стигал 100 км в час, такъв бил цветът, че щели да ахнат всички… Напуснах заради лошото му отношение към персонала, а и без да си отговоря на въпроса „Този като разбира от коли, защо не е отворил автосервиз?“.