ТОП Журналистка разкри шокиращи истории за Митьо Пищова, които потресоха мрежата

На кръстовището стана ПТП. Едната кола беше стара, не помня вече лада или жигула, караше я човек на годините на баща ми. Отзад беше Митьо в някакъв джип.

След удара той слезе, извади бухалка и буквално пред очите ми смля възрастния човек. Удряше го с такава злоба, че не знам как не го уби.

Втори случай с Пищова имах много години по-късно. Вече се познавахме толкова, че ме титулуваше с обръщението „сестра ми“. Живеехме буквално блок до блок.

Един ден излизахме от нас с детето и моя покоен свекър, трябваше да пътуваме някъде. Докато те изкарваха колата от гаража и паркинга пред блока,  аз скочих до близкия магазин. След  минутки ми позвъни, плачейки, дъщеря ми, която беше на не повече от 6-7 години.

„Мамо, ела веднага, че един човек блъсна на дядо колата и иска да го бие!“ Не помня как прелетях до паркинга. Веднага стана ясно, че моят свекър няма никакви вина за ПТП-то. На мястото заварих Митьо с по-млад мъж, който  бил зад волана на другата кола, моето плачещо дете и разтрепераният ми и бял като платно, сърдечно болен свекър.

Като ме видя, Митьо, който налиташе на бой заедно с младежа, омекна като гъба. Започна да ми се извинява с обещанията, че ще „оправим работата, сестра ми“. Нашата кола беше напълно съсипана от едната страна.

Вече съм забравила подробностите, но прекрасно си спомням ядовете, които брах с неговата аблсолютно фалшива застрахователна полица и че от цялата сума, за която се договорихме да ми плати, успях с триста зора да си взема по-малко от една трета и то след месеци кандърми и скандали с него.

Така че, не беше само добряк и веселяк Митьо.

А иначе с часове мога да разказвам за неговите щуротии. И за предизборната му кампания за кмет на Велико Търново, която отразявахме във вестника, на който бях главен редактор. И за писмата, които ми пишете собственоръчно, и в които  във всяка дума имаше по три грешки.

И за тавите с кебапчета, кюфтета, наденици, и за тортите, които стовари на финала на кампанията  в редакцията. И за банкета, на който ни покани в заведението си и го помолихме да остане тайна. Толкова таен, че докато бяхме вътре, той се скъса да ни поздравява по едно от най-слушаните радиа.

И още един спомен имам от тази личност. Незнайно защо се бях озовала в журито на един от неговите прочути конкурси за красота. Събитието започна с два часа закъснение, защото той до последно чакаше националните телевизии да си разпънат техниките, за да го отразяват пряко. Нито една телевизия естествено не се появи, но затова пък изборът на момичетата беше потресаващ – от травестит нагоре. Водещ беше покойният светски лъв Денди, пиян като кирка, облечен с черен костюм, целият в лекета.

След още близо три часа дефилета на „красавиците“ дойде моментът на раздаването на около 30-40 ленти на мис пролет, лято, есен, зима, дъжд, сняг, роза, прелест, царевец, трапезица, каквото се сетиш. Победителката освен короната получи и три кашона суджук и луканка от един от спонсорите.

Няколко минути след финала се оказа, че има грешка в класирането. Митьо с учудваща за килограмите му тогава скорост, се хвърли към миската, грабна й короната от главата и я нахлупи на друга победителка. Първата ревна с глас, втората я последва, въобще – конкурс един път стана…

Все пак съболезнования на роднините на Пищова, знам, че са свестни хора!

Думите й накараха много търновци да също да споделят своите истории с Пищова.

„Смъртта му ме накара да се замисля на колко ли от пишещите сълзливи съболезнования е разплаквал, преследвал и насилвал дъщерите. През 90-те поне, надали имаше училище, пред което да не е причаквал момичета. Много тъжно за едно общество е издигането на такива образи в кумири“, „Аз помня през 1996 г. когато пред нашия Интерхотел се бяха събрали мутрите на Карамански, Илиев и Митьо Пищова беше там. Паркингът буквално беше почернял от джипове. Гадни времена… Но Бог вижда“, „Емблема на града? Това означава,че простотията, разврата и гуляйджийството са станали емблема. Е да,ама не! Дано Бог го прости, защото аз на такива“ емблеми“ не прощавам!“,

„Случай от мутренските години. В старата част на града съм в малко магазинче, където работеше хубава, фина дама, позната от времето на СБХ. Нахлуват Митьо и още една персона с неговите габарити, нагъвайки, колкото и странно да е, баници. Оглеждат господарски магазина и най-безцеремонно заявяват на притеснената жена колко трябва да им плаща, за да не се случат неочаквани неща с обекта. Никой не обърна внимание на обясненията й, че магазинът си има собственици. Заплахите не спряха около 10-15 минути, колкото време отне дояждането на баниците и предупреждение, че скоро ще се върнат. Много-много спомени, всичките от най-неприятен характер“, са само част от коментарите, които се появиха под поста й.

Източник: За Жената