Ален Делон в интервю: Мразя тази епоха. Всичко е фалшиво и само парите имат значение

Отиде си на 88.

Жените го обожаваха, мъжете му завиждаха – но животът му беше успешен. Време е за равносметка, споделяне на спомени и изводи.

Когато е на 82 години, Делон, дава едно легендарно интервю за списание PariMatch, в което разсъждава как е протекъл животът му, как се е развила кариерата му. В него един от най-красивите мъже, красяли някога филмовия екран, споделя огорчението си от съвременния свят и че ще го напусне без капка съжаление.

Той казва следното: „Животът – той вече не може да ме зарадва с нищо. Няма нищо в него, което да не съм видял, опитал, да не съм могъл да предвидя. Но най-важното е, че мразя сегашната епоха. Тя е толкова отблъскваща, че ми се гади.“

Делон твърди, че мрази съвременните хора. Те са фалшиви до край, както външно, така и вътрешно, тяхната същност е фалшива. Вече няма здрава йерархия, няма уважение, няма почит.

Обещанията не се спазват.
Ангажиментите се нарушават.
Всеки е обсебен само от парите.

Хората извършват престъпления за тях, забравяйки за себе си.

Делон казва: „Има хора, които мразя. Всичко е фалшиво и само парите имат значение. Ще напусна този свят без съжаление“.

Делон споделя и че иска  белгийското му овчарско куче Лубо да умре заедно с него.

„Ако си отида преди него, ще помоля ветеринаря да си отидем заедно. Той ще го инжектира, за да може да умре в ръцете ми.“

„Предпочитам това, отколкото да го оставя да умре от мъка на гроба ми“, откровена е легендата.

Тежкото детство

Нещастното детство на Ален Делон го е белязало лошо, казва актьорът пред списанието. „Родителите ми се отърваха от мен, когато бях на четири. Озовах се в приемно семейство като сираче.“

„И двамата се върнаха при мен, когато бях известен. Изведнъж се сетиха, че имат син“, разкрива той с горчивина.

Няма как да им прости и че са подписали армейските му документи, за да може да бъде хвърлен в кървавата война в Индокитай едва на 17. „Те се отърваха от мен за втори път“, казва легендата.

„Не можеш да си върнеш любовта, която не ми беше дадена като дете. Това са дупки, които никога не могат да бъдат запълнени. Дори когато обичам жена, се чувствам сам. Бях само на четири, когато разбрах, че тези, които обичаш най-много могат да те изоставят.“