България не се присъедини към декларацията за сигурността на Европа

България е единствената държава от Европейския съюз, която не се присъедини към декларацията за ключовите принципи на европейската сигурност, приета на срещата на върха на Европейската политическа общност в Дъблин. Документът беше подкрепен от 39 от общо 47 участващи държави; мотиви за българското решение не са посочени.

Сред подписалите са Германия, Украйна, Великобритания, Италия и Полша. Извън ЕС декларацията не са подписали и Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария.

Общи принципи за сигурността на Европа

Декларацията е предложена по инициатива на Франция и се основава на вече съществуващи международни документи, сред които Уставът на ООН и договорите на НАТО и Европейския съюз. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че участниците са постигнали съгласие по общи принципи за бъдещата сигурност на континента.

В текста се подчертава, че европейските държави трябва да поемат по-голяма отговорност за сигурността на Европа и да участват в решенията, които я засягат. Изрично е посочено и че решенията за Украйна трябва да се вземат с участието на самата страна.

Това поставя акцент не само върху защитата на Украйна, но и върху ролята на европейските държави при определянето на бъдещата архитектура за сигурност. Декларацията формулира общи позиции, но от описаните в нея принципи не следват сами по себе си конкретни военни ангажименти или действия.

Кибератаки и хибридни кампании

Документът разглежда сигурността по-широко от традиционната военна отбрана. Сред посочените рискове са хибридни кампании, кибератаки, информационна намеса и манипулации. Държавите заявяват готовност да укрепват устойчивостта на демократичните институции и да разработват инструменти срещу дестабилизиращи действия, които не достигат прага на въоръжено нападение. При необходимост са предвидени и ответни мерки.

В декларацията са включени още борбата с тероризма, наркотрафика и каналджийството. Подписалите посочват, че хибридните кампании на Москва ще засилят ангажимента им към Украйна. Така подкрепата за Киев е свързана не само с хода на войната, а и с оценката за по-широките заплахи за европейската сигурност.

Какво остава неясно около българската позиция

Причината България да не подпише документа засега не е съобщена. Самият факт на неподписването показва разминаване между позицията на София и тази на останалите държави от ЕС, присъединили се към декларацията, но не обяснява какво стои зад него. Без официални мотиви не може да се заключи дали става дума за несъгласие с отделни формулировки, за процедурен въпрос или за друга причина.

Отделно, според германската агенция ДПА, голямото мнозинство от европейските държави е склонно да обсъжда с Русия ключови въпроси на сигурността едва след края на войната в Украйна и възстановяването на мира. Декларацията допуска разговори за управление и намаляване на рисковете, ако са изпълнени необходимите условия, и призовава за надеждни гаранции за сигурността на Украйна.

Ключовият въпрос за България остава дали властите ще обяснят решението си и как то се вписва в позицията на страната по сигурността на Украйна и общите европейски инициативи.