Медицинската сестра Теодора: Хората, които бяха добре, си пушеха цигарите встрани и гледаха

Свидетелски разкази на хора, които оцеляха при тежките верижни катастрофи и помогнаха на пострадалите на „Тракия“. Медицинска сестра от Ямбол и шофьор на камион от Бургас се оказват сред първите очевидци на трагедията.

Докато сестрата Теодора Кирилова оказва първа помощ на над 50 души, като използва аптечките от смачканите коли, в насрещното платно шофьорът Тодор Пенев сигнализира на идващите автомобили, че има катастрофа, за да отбият.

Двамата не се познават, но имат една негласна мисия – да помогнат.

„Имаше хора, които са затиснати и викаха за помощ. Те в един момент просто спряха да се чуват“, казва в ефира на bTV Теодора Кирилова, медицинска сестра от МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас.

„Много хора лежаха в тревата. Имаше такава кола. Тя беше заклещена. Нямаше как да се помогне на никой. Беше невъзможно“, казва очевидецът Тодор Пенев.

„Като за филм на ужасите. Това е. Нищо повече“, казва Теодора Кирилова.

Във вторник сутринта – 10 ноември, гъста мъгла обхваща част от магистрала „Тракия“. Медицинската сестра Теодора Кирилова пътува за работа от Ямбол към Бургас. Около 7 ч. сутринта приближава фаталния километър и на пътя вижда човек.

„Един човек бяга по магистралата надолу, цивилно облечен, и маха да спираме, че има катастрофа, за да спрем да се блъскаме един в друг“, разказва Теодора Кирилова.

Теодора отбива и спира в аварийната лента, а професията ѝ се превръща в мисия.

„Слизам да помагам и моля хората да се обадят на 112, за да идват по-бързичко линейки. Това става може би към 7 и 10 сутринта. Изключително лошо впечатление прави, че тези, които са добре, не помагат. Пушат си цигарите встрани и гледат. Дори някой да ги моли за помощ, дори да подадат аптечката, за да има марличка, с която да превържем болните. Нямаше такова нещо. Наложи се да отварям коли, да вадя аптечки сама оттам, за да има с какво да превържа хората. Близо 40 минути по-късно пристигнаха вече и някакви служби“, казва тя.

С очите си медицинската сестра вижда трагедията от първо лице и оказва помощ на над 50 души.

„Имаше хора, които са затиснати и викаха за помощ, но понеже аз сама не мога да ги извадя, си останаха така вътре и доста от тях загинаха, за съжаление. Моите съболезнования. Те в един момент просто спряха да се чуват. Хората да викат за помощ. Буквално хората спряха. И идваха вече по едно време хора и ме молеха: „Моля ви се, погледнете, там има една жена в онази кола, има там един мъж с жена си в една кола, тече им кръв или боли ги нещо, отидете и вижте“, разказва Теодора Кирилова.

Същата сутрин на същата магистрала, но в обратната посока – от Бургас към София, пътува и шофьорът на камион Тодор Пенев.

„Бях един от късметлиите“, казва той.

„Имаше мъгла. Лично аз карах със 75. Мъглата беше на не повече от 15-20 метра. Карахме си нормално и просто след разклона за Зимница мъглата стана страшно рязко гъста, наистина. Просто видях хора да махат на пътя. Аз намалих и спрях. В момента, в който спрях, вече пред мен видях това цялото там – блъснати камиони, обърнати, горяща кола“, разказва Тодор Пенев.

След като спира, той се връща назад, за да сигнализира на идващите автомобили.

„В момента, в който спрях, облякох сигнално някакви дрехи, тръгнах назад, за да мога да спра движението, защото знам какво става. Мъглата беше много гъста. Моментално избягах назад, за да мога да спра следващия камион, който беше зад мене. Той благодарение на това и той, човекът, спря на 2-3 метра зад мене. Успя да спре“, казва очевидецът.

Пред Тодор и спрелите шофьори се разкрива тежка картина. Започват да помагат, но където могат.

„Много хора лежаха в тревата отстрани, които бяха пострадали, видимо пострадали. Имаше хора, които просто бяха малко трудноподвижни, и ги изтеглихме да не са там в тревите, в колите, но които сами станаха. Тези, които си бяха обърнати коли и затиснати, ние и да искаме, не можем да им помогнем, защото не можехме да отворим вратите. Те после вече ги отвориха самите пожарникари“, разказва Тодор Пенев.

„Имаше такава кола, която беше малко по-пред мен. Тя беше заклещена, но беше обърната по таван до мантинелата. Нямаше как да се помогне на никой, защото ние не можем да отворим. Беше невъзможно. Това ми се струваше, че имаше някой човек, който е жив, защото то просто имаше много хора и гледахме кой вода, кой нещо вадеше салфетки да се бършат“, допълва той.

Сред пострадалите са и чужденци, забелязва медицинската сестра.

„По-ужасяващо впечатление е, че спешната помощ не може да оказва спешна помощ. Оказа се после, че полицаите трябваше да идват мен да питат, за да ида да кажа на Спешна помощ къде има пострадали хора и кой как, с каква травма, и кой е спешен. Да ги качваме по трима-четирима в линейките. Идваха линейки само от Ямбол и от Сливен. От другата страна полицаите не могат да оказват първа помощ и просто стоят и чакат. Не може полицай да не може да превързва“, казва Теодора Кирилова.

Сигнал за опасност идва и от BG ALERT, казва Тодор Пенев.

„Получихме по едно време, но просто даже не го прочетох, защото имаше мои колеги от други фирми, познати, шофьори, които им давах вода, салфетки да се бършат. Но той дойде горе-долу, може би, поне 30 минути по-късно. Явно тогава някой е казал вече“, разказва очевидецът.

Часове след инцидента във вторник Тодор продължава пътя си, а Теодора – грижите за хората. Двамата непознати, попаднали в една и съща трагедия, от двете ѝ страни, доказват, че понякога най-важното на пътя е не само да оцелееш, а и да подадеш ръка в минутите, когато човечността надделява над страха.