България първенец по поскъпване на храните

Картофите, хлябът и яйцата са с най-голямо покачване на цените

От 2015 г. насам повишението на цените на основните храни е с над 74%

Само Унгария е пред нас

Стефан Кючуков, Биляна Веселинова,
Труд News

България е сред страните от ЕС с най-голямо поскъпване на храните през последните девет години, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Цените на основните храни в България през 2024 г. са средно със 74,45% по-високи спрямо 2015 г., която от Евростат е приета за базова. Това е значително повече от средното поскъпване на храните за държавите от ЕС за същия период, което е малко над 45 на сто.

Само в Унгария повишението на цените е по-голямо, отколкото при нас. За период от девет години поскъпването на храните там е над два пъти, или точно със 105,79%. Топ три на страни-членки по най-голямо покачване на цените се допълва от Полша със 70,6%, а веднага след нея са Литва (69,57%), Латвия (69,37%) и Естония (68,94%).

Любопитно е, че сред държавите със сравнително малко покачване на цените на храните има страни с висок стандарт на живот, но и такива, които са в ролята на догонващи икономически по-добре развитите членки на ЕС. Най-малко е покачването на цените на храните през последните девет години в Ирландия (12,2%), Финландия (22,88%), Кипър (29,15%), Дания (31,7%) и Гърция (32,29%). За сравнение цените на основните храни в Германия са поскъпнали с малко над 50 на сто.

Съвсем естествено най-голямо покачване на цените на храните има в държави, които се стремят да догонят икономически по-добре развитите страни от ЕС. Но проблемът е, че България е първенец по отношение на поскъпването, но не е така по отношение на догонване на страните от Западна Европа по стандарт на живот. Освен тона цените на редица храни в България вече са над средното ниво за страните от ЕС и са по-високи, отколкото в държави като Германия и Австрия.

Потребителите не гледат само каква е инфлацията през последните месеци, а какво е общото покачване на цените в рамките на по-дълъг период от време. През миналата година инфлацията в страната значително намаля. Официално отчетената инфлация в България през 2024 г., според потребителската кошница на хората в ЕС, е само 2,6%. Има доста държави с по-висока инфлация, като това са Дания, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Унгария, Полша, Португалия и Румъния. Но потребителите усещат по джоба си покачването на цените в рамките на няколко години, което доведе до гнева им и бойкота на търговските вериги на 13 февруари.

Бойкотите на търговски вериги започнаха от Хърватия, където поскъпването на храните в рамките на девет години е значително по-малко, отколкото при нас – само 48,69%. Реално бойкотът на търговските вериги в Хърватия започва две години след влизането на страната в еврозоната. Явно покачването на цените там не е ограничено само в месеците непосредствено преди и след въвеждане на еврото, а е съществено за по-продължителен период от време. Поскъпването е достатъчно голямо, за да предизвика гнева на хората.

След Хърватия вълната от протести на потребителите и бойкот на търговските вериги имаше в Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Косово, Сърбия, Румъния, България и Гърция. В Хърватия първо на няколко пъти беше организиран бойкот на търговските вериги в рамките на един ден. След това организаторите промениха тактиката, като беше решено бойкотът да е по-дълъг – цяла седмица, но само срещу конкретни търговски вериги. Като потребителите една седмица не трябва да пазаруват в една верига, следващата седмица не трябва да влизат в друга верига и така докато се извъртят всички големи търговски вериги. Успоредно с това имаше призиви да не бъдат купувани в рамките на седмица конкретни храни и стоки. Първата верига, срещу която имаше едноседмичен бойкот, беше определена с гласуване в социалните мрежи.

В България през последните девет години най-много са поскъпнали картофите, хлябът и яйцата, показват данните на Евростат. Покачването на цените на картофите е малко над два пъти. В седем държави от ЕС поскъпването на картофите за същия период е дори по-голямо, отколкото при нас. По отношение на хляба обаче поскъпването в България за периода е с над 92% и само в Унгария повишението на цените е по-голямо. Яйцата в България са поскъпнали с над 91%, като по-голямо е покачването на цените само в Чехия, Естония, Унгария и Словакия. Сиренето в страната ни е поскъпнало с над 84% за периода, като само Унгария е пред нас по покачване на цените му.

Храната в Румъния е най-евтина

Сиренето ни по-скъпо, отколкото в Германия

Маслото и олиото ни са сред най-скъпите

Млякото, сиренето и яйцата в България са едни от най-скъпите в страните от ЕС.

Млякото, сиренето и яйцата в България са по-скъпи, отколкото в редица икономически по-развити страни като Германия и Австрия, показват данни на Евростат. Според последните налични данни на европейската статистическа служба цените на групата храни мляко, сирене и яйца в България са с 25,9% над средното ниво за страните от ЕС. Само в Гърция цените на тези храни са по-високи – с 30,5% над средното ниво за държавите от ЕС. За сравнение в Австрия цените на тези храни са само с 4,5% над средното ниво, а в Германия са дори по-ниски от средните за страните-членки.

Подобна е ситуацията и при маслата и мазнините. Цените на тези храни в България са с 22,8% по-високи от средното ниво за страните от ЕС, показват последните данни на Евростат. За сравнение в Германия цените на тези храни са само с 6,2% над средните, а в Австрия са с 12,9% над средните за ЕС.

Като цяло цените на храните в България са с 13,2% по-ниски от средните за ЕС и с 15,9% по-ниски от тези в Германия. Но заплатите в България са около четири пъти по-ниски от тези в Германия. Заплатите ни са най-ниски в сравнение с другите държави от ЕС. Но в Словакия, Полша и Румъния храните са по-евтини, отколкото при нас. В Словакия храните са с 18,4% по-евтини от средното ниво в ЕС, в Полша са с 18,6 на сто по-евтини, а в Румъния цените са с 25,7% по-ниски от средното ниво, показват последните налични данни на Евростат.

Обявиха втори бойкот на търговските вериги този четвъртък

Предлагат защитени цени на хляб, млечни и месни продукти

Координираме протести с Гърция и Хърватия

Организаторите на бойкота в България са в тесен контакт с инициаторите на недоволството срещу високите цени в съседна Гърция и в Хърватия и обявиха 20 февруари за втори протест срещу високите цени.

Втори бойкот на супермаркетите заради високите цени на хранителните продукти организират от инициативния комитет срещу надценките в родните магазини. Няма да позволим да бъдем третирани като граждани втора категория, на 13 февруари българските клиенти осъдиха чудовищните надценки на търговските вериги и дискриминацията на българските потребители, затова и на 20 февруари – четвъртък, обявяваме втори бойкот на търговските вериги, казаха от инициативния комитет.

Организаторите на националното недоволство са в тесен контакт с инициаторите на бойкота на високите цени в Гърция и в Хърватия.

Настояваме да има защитени цени на определени продукти като брашното, млечните и месните продукти, не може да се говори за пазарното стопанство като за свещена крава, категорични са още инициаторите на бойкота, които припомниха, че България е на първо място по социални неравенства в ЕС. Те настояват за пределна надценка на основни хранителни продукти, които да бъдат определени от Министерски съвет, като надценките да не надвишават 10 на сто.

“Тези протести са вид натиск върху търговците. Това е натиск и върху правителството. Ние постоянно ще напомняме това, което се случи в Хърватия. У нас потребителят е най-търпелив и най-отчаян и по този начин ще се опитаме да го окуражим. Спадът на оборота на търговските вериги може да се очаква да бъде с около 200 млн. лв., което е колосална печалба за тях, но тази печалба не остава в бюджета на България”, каза Емил Георгиев, председател на Федерацията на потребителите в България.

В инициативния комитет на националния бойкот на търговските вериги са още пенсионерски организации, гражданската инициатива “Системата ни убива”, Националното сдружение за достъпна и качествена храна и др.

Припомняме, че в събота на извънредна среща на министри от кабинета заедно с премиера Росен Желязков беше решено да се сформира работна група в Министерството на земеде­лието, която да работи по предлагане на законови промени, които да гарантират баланс между правата на земеделските производители и търговците. Целта е да бъдат защитени правата на производителите, което да доведе и до намаляване на цените за потребителите.

Мария Филипова, председател на Комисията за защита на потребителите, пред “Труд news”: КЗП започна проверка на надценки при храните за три години назад

От търговските вериги сме изискали предоставяне на данни за доставните и продажните цени на стоките за два периода – за първия месец на 2025 година и за сравнение – първия месец на 2022 година, заяви пред “Труд news” председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова*. По думите є, тази проверка ще позволи да се анализират динамиката на цените и надценките във времето и да се идентифицират евентуални необосновани увеличения. Припомняме, че преди дни от КЗП призоваха търговските вериги и “останалите икономически оператори, които търгуват с хранителни стоки, да подадат без никакво забавяне, поисканата от тях информация във връзка с проверката, която КЗП започна по отношение на цените”.

“Изборът на продуктите, за които сме поискали информация, се базира на тяхната значимост за ежедневното потребление и потенциалното им въздействие върху бюджета на потребителите”, отбеляза още пред “Труд news” Мария Филипова.

Междувременно земеделският министър Георги Тахов обяви, че Министерството на земеделието и храните е в процес на подготовка на закон, който да обследва всички нива на агрохранителната верига с цел защита на производителите и гарантиране на справедлива цена за тяхната продукция. След указания на премиера Росен Желязков, екипът ва МЗХ стартира изготвянето на закон, който ще защити земеделските производители и ще гарантира, че те ще получават справедлива цена за продукцията си. “В същото време не искаме да нарушаваме правата на останалите оператори по агрохранителната верига”, поясни министър Тахов.