Вениамин Димитров от „Капките“: Трагедиите в живота ми ме направиха този, който съм днес!

Същински фурор в третия лайв от новия сезон на „Като две капки вода”, предизвика Вениамин Димитров с имитацията си на Шакира. Последното му изпълнение също  породи куп коментари. Миналата неделя бургазлията влезе в кожата на Лили Иванова, а Фънки не пропусна да го поздрави, че е „стоял истукан” досущ като естрадната прима.

– Вениамин, комфортно ли ви е в „Като две капки вода“?

– Години наред се надявах да вляза във формата. Благодарен съм, че мечтата ми се сбъдна и най-сетне съм участник в „Капките“. Минал съм през „Гласът на България“ и „Х Фактор“, но сега е много по-различно. При първия лайв през февруари изпитах непознато за мен чувство и вече мога да кажа, че шоуто за имитации е най-великото нещо, което ми се е случвало в музикалния ми път. Всяка седмица трябва да съм в различен образ, което е сериозно предизвикателство за мен.

Излизам извън зоната си на комфорт и се превъплъщавам в изпълнители, които дори не съм предполагал, че бих могъл да имитирам. Когато бях Шакира се наложи да променя до голяма степен гласа си и да танцувам на сцената. За образа на Емил Димитров отговорността ми също беше огромна. Песента „Ако си дал“ е много силна и въпреки че страшно я харесвам, имах леко притеснение дали ще успея да предам емоцията, която ми се иска.

– Притеснявате ли се от водещите и журито?

– Не, нямам никакви притеснения. Уважавам всеки един от журито, както и водещите Геро и Рачков. Най-важното е зрителите да се забавляват. „Като две капки вода“ е развлекателно предаване и съм готов за всякакви оценки и провокации, ако разбира се не прекрачват определени граници.

– Кой е вашият най-голям конкурент в „Капките“?

– В момента изобщо не мисля за конкуренция. Фокусиран съм изцяло върху образа, върху който работя. Давам всичко от себе си, за да вляза в кожата на изпълнителя, който ми се е паднал с бутона на късмета, и да представя по най-добрия начин песента му. Всички участници в „Капките“ са страхотни, готини хора и не гледам на тях като на съперници. С голяма част от тях успяхме да се поопознаем във формата и впечатленията ми са отлични.

– Какво не ви достигна преди години, за да станете победител в музикалните формати „Х Фактор“ и „Гласът на България“?

– Все още не мога да си отговоря на този въпрос. Може би просто е имало по-добри от мен изпълнители. Във всеки случай не съжалявам, че съм участвал. Минавайки през „Х Фактор“ и „Гласът на България“, съм натрупал сериозен опит, който сега ми е изключително полезен.

– Докато сте в „Капките“, какво се случва с другите ви ангажименти?

– В момента съм съсредоточен върху представянето ми в „Капките“ – то ми е най-важното. Разбира се, не преставам и да творя нова музика. От началото на 2024-а досега съм направил 13 песни. През лятото миналата година станах изпълнител на „Вирджиния рекърдс“ и сега планираме кога да лансираме продукцията ми. Наскоро излезе дуетното ни парче с Ева Пармакова – „Как да спра да те обичам“. Бизнесът ми също си върви.

– Как решихте да отворите сладкарници в София, Бургас и Пловдив?

– Преди КОВИД-19 бях сигурен, че музиката ще е единственото ми занимание. За съжаление по време на пандемията се сблъсках с нуждата да се издържам по друг начин, тъй като с пеене по онова време не ставаше. Трябваше да изградя живота си отначало, да се захвана с нещо, с което да изкарвам пари. Коронавирусът беше повратна точка. В началото бизнесът беше за мен просто начин за припечелване, но в последствие се превърна в моя страст.

Открих в себе си качества, за които дори не съм и предполагал. Оказа се, че съм добър предприемач, че мога да готвя и че имам отношение към храната. Голяма част от рецептите в заведенията ни са мои. Радвам се, че хората ги харесват, че имаме успех.

– Готвите ли и вие в заведението?

– Да, в първото ми заведение, което отворихме в Бургас, работехме само аз и съдружникът ми всеки ден през летните месеци. Първоначално идеята ни беше заниманието ни да е сезонно, но след това решихме да инвестираме цялата печалба в София. В обекта ни в столицата се извиха огромни опашки – нещо, за което изобщо не бяхме подготвени, и впоследствие се разраснахме към Пловдив. Колелото ни се завъртя, намерихме и качествени хора, които да ни помагат в начинанието. В момента сме щастливи от резултатите си, но продължаваме да се стремим да се развиваме.

– Строг и взискателен шеф ли сте?

– Изключително добър съм и в живота, и с хората, с които работя. Е, ако някой прекрачи границата и усетя, че въпреки хубавото ми отношение към него, не постъпва добре спрямо мен, тогава се появява другото ми лице.

– Коя е първата ви работа в живота?

– Като са замисля, винаги съм работил. От малък си изкарвам парите. Родителите ми не разполагаха с големи финансови възможности и исках да съм полезен и на себе си, и на тях. Бях на 10, когато започнах да помагам на майка ми, която е фризьорка. След това си намерих работа като певец в бар на морето. Изкарах 2 седмици, но се наложи да напусна, тъй като влязох в „Х Фактор”. Щом приключих участието си в музикалния формат, започнах да пея по заведения. Случвало се е да работя за 30 лв. на вечер, от които съм давал 20 за такси. Въпреки нищожното заплащане съм благодарен за опита и за това, че успях да изградя репертоар и самочувствие на сцената.

– На 13 сте имали паник атаки заради трагедии в семейството Ви. Колко продължи лечението Ви?

– Да, за съжаление, в семейството ми се случиха неприятни събития. Поех много отговорности, свързани с майка ми и по-малкия ми брат, тъй като баща ми работеше в Холандия. Преживях тежък период, но успях да се справя и това ме изгради като характер. Случилото се тогава ме направи човека, който съм днес. Сега – на 27 години, притежавам качества, с каквито малко хора на моята възраст могат да се похвалят.

– С какво се занимават днес родителите Ви и брат Ви?

– Майка ми си е фризьорка и масажистка в Бургас. Татко се прибра от Холандия и вече е на държавна работа в България. Брат ми се занимава основно с музика. Доста талантлив е, вълнува се от метъл и рок. По цял ден свири на китара и пее.

– Откога живеете самостоятелно?

– От 19-годишен съм в София. В началото определено ми беше трудно. Когато дойдох в столицата, нашите не можеха да ми помагат финансово и трябваше да се издържам сам. Всяко лято ходех на студентска бригада в Америка. Там бях спасител, а имах и втора работа в заведение – пеех пред много хора.

– Има ли Жена в живота Ви?

– В момента не. Щастлив сингъл мъж съм. Фокусирал съм се върху работата си, но ми се иска след време да намеря човек, с когото да предприема една по-сериозна стъпка – създаване на семейство. Все по-често се улавям, че мисля за това

Източник: Уикенд