Голяма промяна с централен столичен булевард

След пешеходния бул. „Витоша“ и „Св. Неделя“ и столичният булевард „Мария Луиза“ става пешеходен. Това намерение обяви пред „Телеграф“ общинският съветник и лидер на партия „Спаси София“ Борис Бонев.

Той обясни, че първоначално автомобили няма да се движат в участъка от „Лъвов мост“ до Централна жп гара, а след това и до „Св. Неделя“. Сред плановете са под трасето да се изгради и подземен паркинг.

Също така обмисля пресичането на кръстовището с бул. „Христо Ботев“ да става на ниво терен, а не през подлеза пред жп гарата, който е в окаяно състояние, макар че в момента тече освежителен ремонт.

Стана ясно, че е изработена нова организация на движението около Централната жп гара. Скоро автобусите ще спират под навеса на зданието, при централния вход, с което се очаква осезаемо подобряване на свързаността между градския и железопътния транспорт.

Наземни пресичания ще бъдат осигурени и на кръстовищата на бул. „Витоша“ и бул. „П. Славейков“, на бул. „Васил Левски“ и ул. „Г. С. Раковски“, както и бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“. Тази мярка е един от елементите на философията за „Град за хората“, в чиято основа стоят пешеходците.

Вече има изготвен и съгласуван проект, който предвижда реорганизация на кръстовището на „Мария Луиза“ и „Тодор Александров“, при Ларгото.

Най-дългата пешеходна зона в Европа

В Пловдив се намира най-дългата пешеходна зона в Европа, която е дълга 1750 метра, което е с 50 метра повече от досегашния рекордьор – столицата на Дания – Копенхаген.

През 2011 г. Главната свършваше до Джумаята, а вече има и публични пространства, пълни с деца и възрастни.

Улицата започва да се формира през 70-те години на ХХ век. Оттук туристите могат да се отклонят към Стария град или кв. „Капана“, а т. нар. „Малка Главна“ (улица „Райко Даскалов“) продължава покрай Търговския комплекс „Хали“, пресича бул. „6 септември“ през подлеза на „Аптека Марица“ и завършва със закрития пешеходен мост над река Марица.

Интересно място за пазаруване е кварталът на творческите индустрии „Капана“. Той се намира в сърцето на Пловдив. Кварталът е създаден като средище на занаятчии около Куршум хан (днешните Хали) и е плетеница от малки улички, носещи тематични имена – „Железарска“, „Кожухарска“, „Абаджийска“, „Златарска“ и други.

Мода по морето

Пешеходните зони са на мода и в черноморската ни столица, където пет километра са недостъпни за автомобилите. В това число не влиза Приморският парк на града.

Централната пешеходна зона започва от катедралния храм „Свето Успение Богородично“ и продължава по ул. „Преслав“ и пл. „Независимост“, през бул. „Княз Борис I” и бул. „Сливница“ до централния вход на Морската градина. Целият този маршрут е малко над 1,2 км. Там са разположени театърът, съдът, църквата “Св. Николай Чудотоворец”, десетки магазини, заведения и хотели.

Има няколко фонтана и зона отдих с пейки. Другата пешеходна зона е край морето, т.нар. крайбрежна алея, която носи името на кап. Георги Георгиев. Тя започва от плувен комплекс „Приморски“ и стига до района на четвърта буна.

На нея са разположени градските плажове, клубове, барове, ресторанти, дискотеки и заведения. Общата й дължина е над 3,3 километра.

Пешеходните зони в Бургас включват морската градина, градските паркове и две улици – ул. „Александровска“, с дължина от 1,5 км и ул. „Богориди“, която свързва другата пешеходна улица с морската градина. Нейната дължина е 650 м.

Друго любимо място за разходки на бургазлии е морската градина, чиято дължина заедно с продължението до солниците е общо 5 км. До момента в морския град не е поставян въпросът за обособяването на нови пешеходни зони.

Градът на липите

Пешеходните пространства са важни и за местната управа в Стара Загора. Последната реконструкция започна през 2017 г. и приключи през 2020-а.

„Реконструкцията, благоустрояването и подобряването на физическата среда обхвана два обекта – площадното пространство около община Стара Загора и пешеходната зона по бул. „Цар Симеон Велики“, от ул. „Хаджи Димитър Асенов“ до бул. „Св. Патриарх Евтимий“, коментира за „Телеграф“ зам.-кметът арх. Мартин Паскалев.

Общата стойност на договора за двата обекта е близо 6,9 млн. лв. без ДДС, от тях близо 1 млн. лв. са за площадното пространство, а около 5,9 млн. лв. без ДДС за пешеходната зона.

Пешеходната зона по бул. “Цар Симеон Велики“ също е с настилка от гранит под формата на павета и каменни плочи по цялата улица. Подобрени са пространствата около жилищните сгради, цялостно са реорганизирани търговските обекти. Осигурен е и достъп за хора в неравностойно положение и майки с колички.

Пешеходната зона започва със зелена зона с линия от висока растителност, фонтанна чешмичка, пейки и елементи на градската среда, а в оста на главната пешеходна улица ще бъде поставена рекреационна зона.

В пространството пред хотела, по бул. „Методи Кусев“ на юг от главната улица са поставени столчета за отдих, а от двете им страни са обособени ивици за свободно преминаване. Заетите от заведенията площи са позиционирани изцяло по периферията на улицата. За настилката е използван мрамор.

Пред Областната управа има места за организиране на събития, концерти и други масови изяви. В най-източната част на зоната е направена озеленена територия, която да играе ролята на естествен буфер и завършек на пешеходното пространство.

Най-красивата улица в Благоевград

Спомени на хора от всички краища на света и страната е събрала най-красивата улица в Благоевград. Онази, на която никой не знае името, но всички с любов наричат просто „Главната“.

Допреди три-четири години тази улица изглеждаше далеч по-пъстро и помпозно заради стотиците окачени чадърчета под прочутите стари кестени. Те превръщаха градското авеню в идеалното място за всякакви селфита и снимки за Фейсбук и Инстаграм.

Сега е по-трудно човек да намери място по улицата за хубаво селфи, но пък какво от това. Пак си е хубаво. И предимно търговско, защото от двете страни е пълно с търговски обекти. Продава се всичко – от дрехи, обувки и чанти до куп вкусотии, които радват небцето.

Улица „Георги Димитров“, както е старото име на стъргалото, е замислена като най-важната в Благоевград. Мястото е било кръстопът за всички жители и гости на града. Сега тези 500-600 метра в сърцето на населеното място са запазили шепота от миналото с някои сгради, които са съхранени и са от началото на миналия век.

Идеята на управниците по времето на социализма е била тук да се срещнат търговията и градската култура, направили и кино, но то отдавна е превърнато в търговски обект.

Улицата обаче води към централния площад „Македония“, като в горния си край се разделя на три ръкава, които минават край старото кметство. Там пък е тъпкано не само с магазини, но и със заведения – барове, ресторанти, закусвални.

В София изместват велоалеи

Местната власт в София работи върху проект за изместване на велоалеята по бул. „Никола Мушанов“, така че тя да бъде много по-безопасна за велосипедистите и извън пътното платно.

Освободеното място ще се използва за нова лента за автомобили, която заедно с нови светофарни фази ще разреши сериозните проблеми с трафика в района. Вече е изработен проект за свързването на велоалеята по бул. „Македония“ с тази по бул. „Цар Борис III“ през северното локално платно на пл. „Руски паметник“.

Тази връзка ще улесни значително минаването през кръстовището на велосипедистите, които в момента се налага да обикалят от южната му страна. Скоро ще се пристъпи и към изграждане на късата връзка на най-натоварения велосипеден коридор в София.

Продължава изграждането на велоалеи и по новостроящите се булеварди като „Тодор Каблешков“ и „Филип Кутев“, с което се осигуряват велосипедни връзки в периферията на града.

Към момента новите велоалеи свързват 7 съществуващи трасета и за пръв път София има изцяло свързана и безопасна мрежа за велосипедистите. Велоалеята, която тръгва от „Лъвов мост“ и продължава до „Надлез Надежда“ ще бъде свалена на платното по бул. „Кн. Мария-Луиза“, като по този начин тротоарът ще бъде освободен за пешеходците.

Русе обсъжда разкриването на нови зони за хората

Още пешеходни зони предвижда новият Генерален план за организация на движението в Русе. Той е готов и предстои обсъждането и гласуването му на заседание на Общинския съвет. Последно такъв стратегически документ за община Русе е бил изготвен преди повече от 30 години.

Според проекта в Русе ще се обособят поетапно няколко нови пешеходни зони: ул. „Баба Тонка“ – от площад „Свобода“ до бул. „Придунавски“, „Мостова“ – от ул. „Александровска“ до бул. „Придунавски“, както и „Княжеска“ и „Велико Търново“. Пешеходен ще е и участъкът от площад „Хан Кубрат“ до ул. „Цар Калоян“.

Сега емблематичната главна русенска улица „Александровска“ е не само най-дългата пешеходна зона в крайдунавския град, а и важен туристически маршрут заради сградите по цялото й протежение – архитектурни забележителности от края на XIX и началото на XX век. Пешеходна зона е и кеят, който бе преобразен по мащаб