Касчиев: Токът за бизнеса наближава 300 евро за МВтч

Цената на електроенергията за бизнеса достига близо 300 евро за мегаватчас и затруднява рентабилността на редица предприятия, заяви ядреният физик проф. Георги Касчиев. В интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС той посочи като проблем не недостига на ток, а начина, по който се формира борсовата цена.

По думите на Касчиев България разполага с достатъчно електроенергия, но прилаганият модел на търговия води до това крайната цена да се влияе от най-скъпото предлагане. „Всички останали се равняват по нея“, обясни той. Така, според оценката му, дори наличието на по-евтино производство не гарантира, че бизнесът ще купува ток на ниска цена.

Каква е разликата при електроенергията за домакинствата

Касчиев даде за сравнение цената, на която АЕЦ „Козлодуй“ продава електроенергията, предназначена за битовите потребители: малко над 61 евро за мегаватчас. По думите му, ако работят и двата блока на централата, произведеното количество би могло да покрие около 40% от потреблението на домакинствата.

Тези стойности обаче се отнасят до различни сегменти и не са пряко сравнение между крайните сметки на фирмите и домакинствата. Посочените от Касчиев близо 300 евро са цена за бизнеса, докато сумата от малко над 61 евро е цената, на която централата продава ток за битово потребление. От твърдението му не следва, че домакинствата плащат точно тази цена в сметките си.

Разликата подчертава основния му аргумент: наличието на електроенергия и цената, на която тя достига до различните потребители, са отделни въпроси. Ако предприятията купуват ток на високи борсови нива, това може да затрудни работата им, дори когато страната има достатъчно производство. Касчиев не посочи конкретен период, за който важи цената от близо 300 евро, нито данни за отделни предприятия или пазарни сегменти.

Критика към плановете за нови ядрени мощности

В разговора Касчиев постави под въпрос и посоката на ядрената политика. Според него България няма цялостна ядрена програма, която да обхваща не само изграждането на нови реактори, но и експлоатацията и извеждането им от експлоатация, както и управлението на радиоактивните отпадъци. Той смята, че вниманието към новите проекти измества решаването на вече съществуващи проблеми.

Като пример посочи различните позиции около АЕЦ „Белене“ – от отказа да се използва наличното оборудване до обсъжданата идея за изграждане на централата съвместно с Украйна и с европейско финансиране. Касчиев заяви, че според него такива фондове и средства няма, и постави въпроса защо евентуалното финансиране би трябвало да се споделя с украинската страна.

Той изрази съмнения и за проекта за седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, включително за подготовката му и съответствието със стандартите. Инвестицията за двата блока, по думите му, е от порядъка на 30–34 млрд. долара и може да нарасне. Касчиев свърза риска от оскъпяване с трудностите при реализацията, ограничения капацитет на местните компании и корупционни рискове.

Според него преди да се пристъпва към нови мощности трябва да се докаже необходимостта от тях и да се използва потенциалът на съществуващата АЕЦ „Козлодуй“. Така спорът за ядрените проекти се свързва и с въпроса за цената на тока: какви мощности са нужни и дали изграждането им ще реши проблема с достъпната електроенергия за потребителите.