За България

Легендата Маргарита Хранова: Родителите ми бяха против брака ми, мислеха, че „развалям семейство“ (Снимки)

Published

5 месеца ago

07.06.2026

Естрадната легенда Маргарита Хранова отпразнува две впечатляващи годишнини – 55 години на сцената и златна сватба със съпруга си Кирил Бойчев.

Изпълнителката на вечния хит „Устрем“ и днес е в перфектна форма и продължава да радва с песните си публиката, която я обожава заради невероятния ѝ глас и силната харизма.

Последният ѝ ангажимент е с разградската филхармония, с която представят концерта „Страст и нежност“. С него Марги Хранова ще гостува из страната до края на юни. А графикът ѝ е пълен и с покани за частни участия.

Голямата певица вече се споменава в медиите и в съвсем различна светлина – като горда баба на един от най-талантливите ни млади футболисти Кристиян Бойчев, който към днешна дата е част от тима на „Дунав“ (Русе).

– Госпожо Хранова, тази година празнувахте 55 години на сцената. Кой е най-емоционалният момент от кариерата ви?

– Емоционалните моменти са много и не мога дори да ги изброя. Те се случват, когато човек излиза на сцената притеснен, а в крайна сметка се получава прекрасен контакт с публиката. Емоционален момент е, когато преди да излезеш на някой конкурс без очаквания, получаваш награда. Един такъв момент беше голeмият ми концерт през 2015 г. в зала 1 на НДК – „Марги и приятели – вечните песни на България“. Този концерт беше много изстрадан, защото нямах глас тогава, но успях някак си да се стегна.

Месеци преди това се лекувах, тъй като трябваше да правя и организацията на спектакъла и може би получих някакъв стрес. Имах и много друга работа – с музиканти, репетиции, голям симфоничен оркестър, хор, „Дани Милев Бенд“, диригент беше Левон Манукян. Тогава за мен беше невероятен момент – хем стрес, хем емоция как ще се приеме този концерт след толкова мащабна работа. Слава Богу, успях, но само аз си знам на каква цена. Публиката не разбра, но аз, като гледам записа и си чувам гласа, усещам как той е леко сипкав, не е това, което е обикновено. Но въпреки това се справих. Беше грандиозен спектакъл. Имах гости, мои приятели и колеги. Пях най-популярните песни на колеги, които вече не бяха между нас – Паша Христова, Катето Филипова, Петър Чернев, Боян Иванов. Беше един изключителен концерт, но само аз си знам на каква цена. Това е професионализмът – да се стегнеш някак си и когато си пред толкова много хора, пред публика, която е дошла да те слуша, да се мобилизираш максимално.

– Какво си спомняте около записа на първата си песен за БНР през 70-те? И очаквахте ли такава шеметна кариера?

– Аз бях студентка и ме поканиха в трио „Обектив“ през 1971-ва. Николай Куюмджиев, който беше наш ръководител, ми предложи да запиша песента „Ако ти ме обичаш“, това ми беше първият запис в радиото. Каза: „Искаш ли да я изпееш?“. „When a man loves a woman“ е английска песен, на Пърси Следж, тогава още я нямаше версията на Майкъл Болтън, аз си казах: „Ама как ще я изпея? Изпълнява я мъж, с такъв заряд с такъв тембър…“. Но си казах: „Ами добре, ще се опитам да си я изпея както аз си мога. И за мое учудване много се хареса. Песента започна да се върти по националното радио. И така постепенно хората ме чуха. Разбира се, впоследствие вече и с трио „Обектив“, и с Найден Андреев, толкова много песни направихме… Може би това е дало някакъв старт.

– Отпразнувахте златна сватба със съпруга ви Кирил Бойчев. Каква е тайната на дългия брак? Какви компромиси сте правили, за да вървят нещата по мед и масло?

– Първо, най-важното е, човек да обича партньора си, да се грижи за него, да има взаимно разбирателство. Да бъдеш откровен и приятел с човека до теб. Нас много неща ни свързват. Мъжът ми през всичките тези години беше с мен, той беше мой мениджър. Пътувахме къде ли не в чужбина, в България, когато имаше Концертна дирекция навремето, той организираше всички концерти, винаги бяхме заедно. И това поддържаше нашата любов. Децата ни – също. Важно е човек да има едно пълноценно семейство и разбирателство. Естествено, без компромиси не може, но не са били кой знае какви. Най-важното е, че се обичаме.

– Сключили сте брак тайно от родителите си през 1976 г. Страхувахте ли се, че те няма да приемат мъжа ви?

– Не, не се страхувах. Аз бях сигурна, че ще го приемат. Те го харесваха, преди да решат, че не е подходящ за мен. Той беше в развод тогава и те не знаеха това. Когато разбраха обаче, че се развежда, казаха: „А, не! Ти ще разваляш семейства!“. Аз им казах: „Аз не му развалям семейството. Той самият отдавна си го е решил, не му върви явно“. Бяха против точно поради тази причина. Но тъй като при мъжа ми тогава бяха много обтегнати нещата, не можехме да се виждаме, не можехме да се чуваме, той каза: „Или ще се оженим, или ще се разделим“. И в крайна сметка решихме да се оженим.

– А как разбрахте, че той е любовта на живота ви?

– Не знам (смее се). Когато е млад човек и когато има любов, той тогава много не мисли. Така прецених, усетих го. Така съм решила в онзи момент, това е било моето чувство. Моят мъж се е чувствал по същия начин, след като сме заедно вече толкова години.

– След толкова успехи и награди за какво още мечтаете?

– Мечтая да съм здрава преди всичко. Семейството ми да е добре. Да сме заедно всички. И, разбира се, да продължавам да работя, докато мога и докато все още имам глас. Слава Богу, все още публиката ме обича и ме харесва и ме желае. Композиторите ми гласуват все още доверие да правя нови и нови песни, които представям по различни конкурси. Това ми е мечтата, това е животът ми. За какво повече да мечтае човек? Аз съм постигнала всичко.

– Вашият внук Кристиян прави шеметна футболна кариера. „Черно море“ и ЦСКА имат голям интерес към него. Щастлива ли сте с неговите успехи?

– О, много! Изключително съм щастлива! Той се развива прекрасно! В момента играе в „Дунав“ (Русе). На 2 май имаха мач, спечелиха пак. Той пак се прояви, направи страхотна „асистенция“, както казват, подаде някакъв пас, с който вкараха гола, и изобщо беше голяма емоция. Победиха с 2:0. Ако той и баща му, а и брат му, който му е мениджър, решат, че е подходящо да се премести в някой от тези отбори… Това времето ще покаже.

– Мислите ли, че неговото поколение ще върне България на световната футболна карта?

– Ами да, защо не? Аз толкова не следя футбола по принцип, но ето – „Левски“ станаха шампиони след толкова години, първи са в първенството. Явно има млади футболисти, които се проявяват добре и които биха могли да пожънат големи успехи. Трябва да се надяваме.

Вече не се говори за внука ми само защото съм му баба. Той е доказал себе си вече като личност, като професионалист, като футболист. Той изгради свое име.

– Държавата е разтърсвана от много кризи в момента. Вие гласувахте ли и мислите ли, че новата власт може да се справи с тях?

– Да, гласувах. Голям процент българи дадоха гласа си за „Прогресивна България“ и се надявам новото правителство да промени нещата в добра насока. Но времето ще покаже. Имаме право само да се надяваме и да очакваме.

– Много ваши колеги се оплакват, че изнемогват, нямат пенсии заради изчезването на документите от Концертна дирекция. Вие как се справяте с бита?

– Наистина е неприятно, че изчезнаха документите навремето. Успяха все пак да дадат някаква компенсация на тези изпълнители, измежду които съм и аз. Тази компенсация е много смешна, но както и да е… Пак е нещо, при положение че беше съвсем нищо. Аз лично не се оплаквам, тъй като съм в Ансамбъла на въоръжените сили, имам и частни участия, и пенсия вече имам, макар че просто нямам думи за нея, точно защото не можаха да ни намерят документите за стаж. Да съм жива и здрава, по някакъв начин ще се оправя.