Не се бях прибрала у дома от 10 г, не можех да простя на нашите. И знаете ли какво ни сдобри..

Избягах от родителите си на 15 години. В буквалния смисъл на думата „избягах“. Постоянно се криех при приятелите си. А след училище нашите насила ме завличаха вкъщи. Там ме биеха и ме затваряха в стаята ми, и като тръгнеха за работа, аз пак бягах.

Вече нямах сили да търпя такъв живот. Особено тормоза на майка ми, която си го изкарваше на мен.

Твърдо реших, че е време да променя това. Знаех, че бъдещото ми семейство ще бъде точно обратното на това, в което живея. За да направя това, учих добре в средното училище, след което влязох в университет.

Имаше проблем с жилището, тъй като съм момиче от столицата, нямах право на общежитие. Но момичетата от курса ми ме оставиха да живея при тях.

Още на втората си година намерих отлична почасова работа и с две момичета наехме тристаен апартамент. Всеки имаше собствена стая и обща кухня.

А момичетата така и не разбраха, че всъщност съм от столицата и родителите ми живеят в друг район на града. Мислеха, че и аз идвам от малък град.

В четвърти курс срещнах Стилян. Беше любов от пръв поглед. Бях поразена и връзката ни се разви много бързо. Три месеца по-късно решихме да се женим. Тогава реших да му кажа истината за родителите си.

Стенли беше в истински шок след моя разказ. Това беше непонятно за него. Отношенията в неговото семейство бяха съвсем различни. Аз наистина харесах неговите родители – много добри хора.

По-късно Стенли настоя непременно да поканя родителите си на сватбата. Бях против, спорихме много. Не исках да ги виждам. Но все пак надмогнах себе си и им изпратих покани.

А после бях много благодарна на родителите си, че дойдоха само за подписите, поздравиха ни, говориха с родителите на Стенлии си тръгнаха, като казаха, че са болнави.

Видях майка си и баща си отново две години по-късно. Тогава ме изписаха от родилния дом с новородената ми дъщеря Катя. Стилян доведе родителите ми. Показах им внучката си и бързо се качих в колата.

Казах на Стилян да кара. Той започна да възразява, че е необходимо да поканя родителите си на празнична вечеря. Но не можах, още не им бях простила.

Така минаха още няколко месеца, Катя растеше, един ден седях у дома с нея. Стилян тръгна за работа и чух, че дъщеря ми започна да издава странни звуци от креватчето. Изтичах, мислех, че ще започне да плаче.

Но не, тя не плачеше, а играеше с играчка. Изведнъж тя ме погледна с малките си очи и изведнъж изригна в усмивка. В този момент нещо прониза сърцето ми.

Когато съпругът ми се върна от работа, му казах да се занимава с дъщеря ни, че трябваше спешно да замина по работа. Той попита къде? Казах, че спешно трябва да видя майка си. Стенли само кимна и отиде да си играе с Катя.

Бързо се качих в таксито и се втурнах към дома си. Страхувах се, че няма да стигна навреме. Мама отвори вратата и беше много изненадана.

Влязох в апартамента, огледах се, баща ми спеше след дежурство. Мама реши, че нещо се е случило, но аз я уверих, че всичко е наред. В коридора видях чехлите си. Оказва се, че са ме чакали 10 години, толкова време не съм бил в този апартамент.

После с майка ми и седнахме в кухнята и мълчаливо пихме чай. Никоя от нас не посмя да проговори първа. Страх ме беше да погледна нагоре и когато се реших, видях, че майка ми плаче. Отидох до нея и я прегърнах – силно.

– Не плачи. Сега всичко ще бъде наред, това е всичко, което успях да кажа и започнах да плача и после да се смея. Тогава баща ми също се събуди. Той също се разплака и започна да ме моли за прошка.

Беше дълга вечер, но толкова добра и толкова уютна.

Ето как усмивката на беззъбата ми дъщеря, на моето малко бебе, ми помогна да простя на родителите си. И сега Катя си има две баби и двама дядовци.