Парламентът запази лимитите за дълга и дефицита на първо четене

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за публичните финанси, с които се запазват основните европейски ограничения за бюджетния дефицит и държавния дълг. Законопроектът на Министерския съвет събра 117 гласа „за“ и 55 „против“, без въздържали се; два алтернативни проекта на „Демократична България“ бяха отхвърлени.

Предложените правила трябва да приведат българското законодателство в съответствие с новата рамка на ЕС за икономическо управление. Приетите на първо четене текстове запазват таван от 3% от брутния вътрешен продукт за дефицита на сектор „Държавно управление“ и ограничение държавният дълг да не надхвърля 60% от БВП. Законопроектът предстои да бъде разгледан и на второ четене.

Следене на разходите и нови бюджетни документи

Сред промените е въвеждането на показател за ръста на нетните първични разходи. Той ще се съпоставя с плана за България, одобрен от Съвета на ЕС, и ще се използва при определянето на фискалната политика. Според предвиденото този показател ще има значение и при преценката дали са необходими бюджетни корекции в краткосрочен или средносрочен план.

Предвижда се Националният средносрочен фискално-структурен план и Годишният доклад за напредъка да заменят досегашните Национална програма за реформи и Конвергентна програма. Законопроектът променя също изискванията към бюджетните документи, сроковете за изготвянето им и правилата за управление на държавния дълг.

За първи път изрично се урежда публичните инвестиции с национално финансиране да бъдат включвани в бюджета след предварителна оценка и приоритизиране. Предвидена е и възможност, ако бюджетът не бъде приет навреме, главницата и лихвите по държавния дълг да бъдат рефинансирани не само на вътрешния, но и на международните пазари.

Различни оценки за новия фискален механизъм

По време на дебатите Мартин Димитров от „Демократична България“ възрази срещу премахването на националните корективни механизми. По думите му България не може да разчита само на европейските инструменти, а промяната създава риск високите дефицити да не бъдат коригирани автоматично.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити новия подход като преминаване от един механизъм към друг. Той посочи, че старото правило за структурния дефицит не е предотвратило дефицит от 4% през 2025 г., и определи новия модел като по-подходящ за прилагане.

Теменужка Петкова от ГЕРБ изрази резерви към възможността временно или служебно правителство да поема нов дълг, ако няма приет Закон за държавния бюджет. Тя постави въпроси и за начина на одобряване на публичните инвестиции и за отпадането на извънредните обстоятелства като основание за дефицит над 3%. Айтен Сабри от ДПС настоя парламентът да разполага с разчети за предстоящите плащания, наличните средства и размера на недостига, който налага нов дълг.

Какво ще бъде важно при второто четене

На този етап лимитите от 3% и 60% остават, но се променят инструментите, по които ще се следят разходите и ще се планира фискалната политика. Затова съществена част от следващия етап ще бъде как ще бъдат формулирани правилата за корекции, оценката на инвестициите и поемането на дълг при липса на приет бюджет. Гласуването на първо четене одобрява законопроекта за по-нататъшно разглеждане, но текстовете все още могат да бъдат променени преди окончателното им приемане.