Проф. Александрова с 1 добра и 1 лоша новина за Омикрон

„Вариантът Омикрон у нас не е самичък отдавна, говорим за три негови подварианта. Повече от 90% от случаите са с BA.1… 

Ще установим контрол върху това заболяване, то няма да бъде драмата, която беше в началото. И този вирус се включва в портфолиото на инфекциозните агенти, с които към момента съществуваме.

Четирите коронавируса, които предизвикват настинки при човека, те също не са толкова безобидни, когато се срещнат с хора с имунни дефицити и съпътстващи заболявания“. Това поясни пред БНР вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

И припомни казаното от Европейския център за контрол на заболяванията, че вървим към по-стабилна ситуация, но вирусът е все още тук и пандемията е все още жива. „Има данни за протичане, по-леко, на клиничната картина при Омикрон, но този вариант може да предизвика сериозно заболяване. Протича по-леко, защото засяга по-ефективно горните дихателни пътища.

Важна е имунната ни система. Не сме онези беззащитни хора, които за първи път се срещнаха със Sars-CoV-2, все пак са поставени над 10 млрд. доза ваксини, немалко хора са боледували, срещали са се с вируса.

Няма съмнение, че всеки един от нас ще се срещне с вируса. Важното е да сме подготвени…

В Дания и в Швеция, които са с висок процент ваксинирани, броят на случаите се увеличи, но това не доведе до драматично покачване на броя на хората в болница и на смъртните случаи. В САЩ, където ваксинираните са по-нисък процент, бяха отбелязани рекорден брой случаи“, отбеляза проф. Александрова.

Вирусологът подчерта, че трябва да се прави разлика между това да се инфектираме и това да боледуваме тежко. Според нея няма как да се знае дали ще се налага поставяне на нови – след третата доза, ваксини. И припомни, че при грипния вирус се налага ежегодно актуализиране на ваксината.

„Знаем, че коронавирусите не създават дълготраен и мощен имунитет. Вървим към усъвършенстване на ваксините, това също ще има значение“, поясни проф. Александрова.

Тя коментира и темата за напрежението в БАН заради ниското заплащане. По думите ѝ е важно да се обсъди мястото и необходимостта от наука, защото „всяко едно от нещата, които виждаме около себе си, е плод на сериозни научни усилия и на успех на науката„.

„Това, което трябва да бъде популяризирано, е необходимостта от науката. Няма как едно общество да върви напред, без да се инвестира в наука. Учените са тези, които могат да хвърлят моста към бъдещето.

Фундаменталните научни изследвания са тези, които имат нужда от подкрепа от държавата, имат нужда от средства. Без наука сме беззащитни„, категорична бе проф. Радостина Александрова.