Проф. Иво Христов: България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години

Имаме, меко казано, жалък, самонаречен политически елит със слугински рефлекс, казва той.

Страната е дълбоко разделена, българското общество е в социален полуразпад, в социологията това се нарича атомизация.

Българското население не може да изнесе една обща кауза, напротив – то се раздира от вътрешни противоречия, умело подклаждани отвън.

Автор:
Красина Кръстева

Проф. Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавател в Софийския университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бивш народен представител от левицата.

България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години. Ние се намираме в предтерминално състояние. Полуграмотно, примитивно, варваризирано общество – това е България, казва в интервю за Епицентър.бг проф. Христов. И припомня, че последните зрелостни изпити по български език и литература нагледно показват това с резултатите си – 50% двойки.

Ето и акценти от интервюто:

– Огромна част от нашите хора не можаха да разберат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията

– САЩ са на път да постигнат основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години – никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа, между Русия и Германия

– Взривяването на „Северен поток“ елиминира Европа като конкурент на САЩ, превръща я в зависима от Америка територия, откъсва Русия от западноевропейски технологии

– Русия се еманципира от световния ред, в който беше поставена преди повече от 30 години

– Какво означава днешната реч на руския президент Путин за Европа за света, за България, проф. Христов?

– Означава, че светът, който ни е познат от последните 30 години е приключил. В това число и мястото на Русия в него в качеството ѝ на суровинна и демографска периферия в него. Ако перифразираме сър Харфолд Маккиндър: „започва битката на континентите“.

– Почти едновременно се случиха две важни събития – бяха взривени „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които снабдяват основно Германия с руски природен газ и Русия пристъпи към анексията на 15% от територията на Украйна – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Това променя ли ситуацията в Европа и света?

– Защо правите връзка между едното и другото?

– Защото се случват по едно и също време.

– По едно и също време някъде вали, другаде – не. От това не следва, че има очевидна връзка между тях. По въпроса за взривовете: никой не може да каже нищо конкретно, защото информацията е класифицирана. Всичко друго казано по тази тема тук и сега е пропаганда. Няма значение от коя страна.
Преди доста години имаше едно изказване на Кондолиза Райс (б.р. – държавен секретар на САЩ по времето на президента Джордж Буш), в което тя изрично каза, че основната задача на Съединените щати е да прекратят всякакви доставки на руски горива за Европа и в частност, за Германия, която е сърцето, моторът на ЕС и да преориентират икономиката на Европа към огромните залежи на въглеводороди в Северна Америка.

– САЩ постигат ли тази цел?

– Европа е големият губещ и голямата жертва от този конфликт. Инкасират ползи на първо място Съединените щати и на второ – Русия.

– Защо Русия?

– Русия има да решава по-важни задачи от икономическите задачи, свързани с износа на нефт и газ. Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години е никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа, между Русия и Германия, т.е. на най-големите ресурси в света с най-мощната технологична база в света. Защото това означава доминитет на двете континентални сили – едната в Евразия, а другата – в Европа за сметка на Британия преди, а след това – на Съединените щати.

Отрязването на връзките между Русия и Европа е абсолютно сonditio sine qua non (условие, без което не може) от една страна да бъде подчинена окончателно Европа, от друга – да бъде елиминирана Европа като икономически и технологически конкурент на Съединените щати и да бъде превърната в зависима територия и от трета – да бъде нанесен тежък удар върху Русия, като бъде лишена от ресурси – финансови и технологични, които би могла да получи като трансфер от Западна Европа.
От друга страна Русия печели: тя се еманципира от световния ред, в който беше поставена преди повече от 30 години в качеството й на суровинен придатък на западното икономическо и технологическо ядро.

– Анексирането на украинските територии какви въпроси поставя?

– Въпросът за безсмислието на международното право. Като юрист ще го кажа – няма нищо общо между правото и фактическото състояние на нещата. Историята на човечеството е показала, както е казал Наполеон: винаги печелят по-големите батальони.

– Не се ли поставя въпросът за ролята на референдумите, спомняме си, че имаше такъв и в Каталуния?

– Поставя въпросът за това кой има най-голямата тояга. Който има по-голяма тояга, той е по-прав. Старо като света. Всичко останало са юридически силогизми.

– В момента Русия е с по-малката тояга, тя губи…

– Не бъдете толкова сигурни! Както каза Путин, ние още нищо не сме започнали. С войната с Украйна трябва да сме по-внимателни – ние сме в 12 без пет пред ядрена война.

– Според Вас Путин ще натисне ядреното копче, така ли?

– Путин не натиска нищо, но се вдига ескалацията. Ситуацията много напомня за Карибската криза. Всички трябва да бъдат много внимателни в изказите си, по-обтекаеми в изразите си, защото на всичкото отгоре България е на предна линия.

– Средствата, които използва Русия, за да получи това, което иска, се оказаха неуспешни – на фронта руските сили отстъпват, мобилизацията се проваля. Остава й ядрената възможност.

– Ако са неуспешни, тогава за каква анексия говорим? Би трябвало да говорим за анексия на руска територия.

– Столицата на една от областите, които се анексират – Запорожката, е под украински контрол.

– Ние сме в състояние на война. Кое нещо под какъв контрол е въпрос на часове понякога. Прочетете интервюто на командващия украинската армия ген. Залужни в „Тайм“, ще разберете, че трябва с по-голямо внимание да се произнасяме по тази тема. Той е наясно кои са реалните лимити на силата на Украйна. Предстоят събития, вероятно и вътрешно-политически в Украйна. Каквото и да си говорим – Украйна мобилизира каквото можа, Русия има 25-милионен наборен резерв.

– Но този резерв бяга, не иска да воюва! Границите на Русия със съседните страни са задръстени от напускащи страната си руснаци.

– Колко човека са избягали от Русия? 25 милиона ли са избягали? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана младеж, продукт на последните 30 години. За която думи като „патриотизъм“, „Родина“, „дълг“ не значат нищо. Това го има и в България. Не дай си, Боже да стигнем до същото положение.

– Европейският съюз обеща „стабилен обединен отговор на саботажа“ срещу „Северен поток“. Какво означава това? В състояние ли е ЕС да даде такъв отговор?

– Тук винаги цитирам Кисинджър – много хубаво нещо е Европа, дайте ми телефона на външния й министър. А що се отнася до отговора – разбира се, че не е в състояние. Т.нар. Европейски съюз не е суверенна структура. Но това че и едната, и другата страна използват едно и също обстоятелство за своята пропаганда, е повече от ясно.

– Какво означава всичко това за България – цялата тази картина, която описваме?

– България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години. Били сме победени, били сме много по-бедни, много по-неграмотни, имали сме гражданска война, но в толкова унизено, цялостно културно и ментално състояние на страната никога не сме били.

– Защо?

– Искам да излязат резултатите от преброяването на населението, за да разберете защо. Само за 30 години ние сме намалели на 50% – без война, подчертавам. Очевидно сме около пет милиона и половина и дори това са надути цифри. Ние имаме жалки икономически, военно-политически и всякакви други възможности.

Страната е дълбоко разделена, българското общество е в социален полуразпад, в социологията това се нарича атомизация. Българското население не може да изнесе една обща кауза, напротив – то се раздира от вътрешни противоречия, умело подклаждани отвън. Имаме, меко казано, жалък, самонаречен политически елит със слугински рефлекс.

И по тази причина аз имам много скептично очакване за бъдещето на нашата страна. 3 милиона никога няма да се върнат в България – те не са само в ЕС, те са в Америка, в Австралия. Ние се намираме в предтерминално състояние. Ще посоча само резултатите по български език и литература, които излязоха преди една или две седмици (б. р. – над 50% са двойките, в в 27 училища всички зрелостници са с двойки). Това е погром! С какви млади генерации ние въобще си мислим, че ще имаме бъдеще! Едно полуграмотно, примитивно, варваризирано общество. Това е България.

– Това общество обаче живее, идват избори. Обстоятелствата, за които говорим – анексията на украински земи и саботажа над газопроводите, могат ли да променят политическата картина в България?

– Спрял съм да се интересувам от т. нар. вътрешна българска „политика“. Това е оксиморон – съвременна България няма политика, нито вътрешна, нито външна. Котериите, които са се нарекли българските партии и фарсовите разигравания пред едно все повече малгинализиращо се население не са реален политически процес. В България не се води никаква сериозна дискусия и тя вече не може да се води – сериозно, спокойно, компетентно, без филство и фобство, по важните животрептущи проблеми на нашето общество. Съществува почти екзистенциална нетърпимост към различно мнение, към аргументиран разговор, към действително познание.

– Очертавате една много мрачна картина на последните 30 години.

– Но тя е вярна. Хубавото на тези 30 години е, че към края им ние виждаме резултатите на т.нар. български преход – с каква страна влязохме и в каква сме сега. Нещата са трагични.

– България има ли друг път, извън ЕС и НАТО?

– Това ли беше целта на българския преход?!

– Това отчитаме като резултат. Бяхме член на Варшавския договор и СИВ, станахме на НАТО и ЕС.

– Това не беше целта на българския преход. Говорехме за социална държава. Никой не си представяше, че следващите 10 – 15 години след 10 ноември ще бъдат години на погром на българската индустрия, на българското образование, на българската медицина, на българската цивилизация като цяло. Никой не го е очаквал. Но, както се казва – когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш.

– Правя паралел между тогавашните съюзи, в които участваше България и днешните. И пак ще Ви попитам – има ли алтернатива и каква?

– Алтернатива може да има този, който е субект на геополитиката. България не е. Малките държави нямат избор, освен този – да умрат достойно или да умрат позорно. Справка – нашите съседи Гърция и Сърбия по време на Втората световна война – много добре са знаели срещу кого се изправят и въпреки всичко са имали смелостта, гръбнакът да кажат „Не!“ Ние се нагаждаме спрямо силните на деня, които е да са те.

Стратегията на голяма част от нашето население и на държавата ни като цяло е стратегията за оцеляване. Огромна част от нашите хора не можаха да разберат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията.