Синът на Ламбо получи сигнал: Идва краят на света!

Да направят паметници и на други достойни хора, не само на татко ми, какво им пречи?

КОЙ Е ТОЙ

Владимир Данаилов е единственият наследник на големия Стефан Данаилов. Майка му е актрисата Ирен Кривошиева. В момента Влади учи медицина и със съпругата си Виктория са в България за ваканция.

– Влади, какво свърши досега от последния път, когато се чухме преди Нова година?

– Ха-ха, много неща. Не съм приключил обучението си. То ще е много дълго, както се знае, особено в САЩ. Тук лекарите се учат, както се казва, цял живот – поне 20 години. От 25 декември на Коледа почнах в интензивното – два месеца интензивно, после един месец на нощни в три различни болници и така се редуват. Шест-седем месеца работиш постоянно и с нощни смени. Обичам нефрологията и съм се насочил там, но трябва да направя още три години, след като завърша. Другата година завършвам на 1 юли. В момента на първо място ми е да се спра малко и да погледна към семейството си, съпругата ми. В момента работя с три болници и една от тях е на ветераните. Там се грижим за хора, преживели войните. Изключително интересни са ми срещите с тях, да ги лекувам. Повечето имат не само здравословни проблеми, но и проблем с духа и аз често съм и психолог за тях. Навсякъде, където работя, се свързвам с хората и на ниво „човек“ – изслушвам, съветвам, обяснявам. Обичам да се занимавам с хората, завършил съм и курсове за масаж, та и по този начин помагам. Влагам цялото си сърце и душа в работата 300 часа на седмица, но не се оплаквам.

Ирен Кривошиева, съпругът й Николай, Влади и жена му Виктория / Снимки: Личен архив

– Откъде толкова енергия?

– Имам много! Правил съм си изследвания сам на себе си, имам хиперактивност, доказана с дефицит на вниманието. Това ми дава силата и енергията. Не знам дали това е болест, въпреки че на много деца в САЩ им дават лекарства, когато установят например, че са хиперактивни. Иначе не пия кафе, не употребявам алкохол, цигари също. Но сила, както винаги съм казвал, ми дава Господ. Аз съм силно вярващ.

– Не рискуваш ли да се сринеш с постоянна работа?

– Хиперактивните не страдат от бърнаут, но повечето лекари искат много неща да правят. Вярно е, че „ако постоянно искаш лъкът да ти е опънат, ще се скъса“. И аз понякога почивам, ето както сега. Душата и умът са едно нещо, трябва да се хранят с нещо. При мен това е вярата в Господ. Тя ме крепи да правя чудеса. Защото на мен чудеса ми се случват всеки ден, когато лекувам хората. Ние имаме Божествен ум, който трябва да се пълни всеки ден с вяра, упование, а не с глупости. То е като една ваза – кой с каквото я напълни, такъв ще му е животът. Мога да кажа за себе си, че Господ благославя всичките ми дела, защото вярвам. Това искам да предавам на хората около себе си – нашият ум накъдето отива, фокусът му, там ни е енергията. И това трябва да се използва, за да сме здрави – да мислим с вяра, позитивизъм. Както се казва – ако насочваме ума си, фокуса си в Бог и светлината, ставаме това, ако гледаме в дяволските неща – това получаваме. А повечето хора „спят“, не насочват мисли и взор нагоре, а все надолу, към вещите.

С приятели в Тюленово

– Половинката ти Виктория как ти помага в живота? Работите ли за бебе?

– Езичество е да се свързваш с някой само заради бебе. Ние сме духовни същества, а не животни. Благодат е да получиш дете, но трябва да си готов за него. Вики много ми помага, тя е моят спасител – тя ме вкара в смирение за всяко нещо. Не мога да правя нищо без нея, както и тя. Ние сме като скачени съдове. Вече сме готови да сме родители, и то чак сега, не преди това. Виктория е първата ми сериозна връзка, аз на нея също. Ние сме заедно вече 16 години. Искам да кажа на младите хора да внимават и да не разхищават душите и телата си с различни връзки. Всяко подобно нещо разчупва сърцето. Не бива да се бърза с нищо, човек трябва да намери себе си и правилния човек.

– Трябва ли децата от малки да си избират пола?

– Много се говори по тази тема, по-скоро са политически възбудени идеи. Не смятам, че това е най-важното в момента – ако хората следваха Божиите заповеди, нямаше да се стигне дотам. Има само два пола според Господ, но от родителите зависи децата да разберат това. Иначе нямам нищо против „различните“. Ето съвсем скоро се запознах с човек, който е гей, но вярата му е помогнала да се „върне в себе си“, като каза, че вече не го „практикува“. Е, аз все пак съм доктор и знам, че съществуват и хора, родени така – като хермафродитите например. Хората напоследък са много объркани. Но най-важното е да няма омраза между нас. Защото всички сме едно. И детето трябва да се изгради от майката и бащата, преди да направи този избор – какъв точно да бъде.

– Интересува ли те политиката? У нас пак се задават избори?

– Целият свят е наопаки.

– Идва ли краят му?

– Идва, разбира се. Този свят в момента е „умрял“. Душата на света вече е дяволска. Лека-полека всички ще преминем в това „чистилище“ и ще се променим, както се казва в Светото писание. За всеки осъзнаването е по различно време обаче. Прошката е най-великото, което Господ ни е дал, но малко хора го правят, за да сме смирени и да живеем в любов, според неговите правила. Така е, защото малко хора искат истински прошка за действията, мислите си спрямо другия. Няма нищо по-голямо от прошката.

Стефан Данаилов

– Да те приземя в момента с въпроса си за Стефан Данаилов и неговия паметник.

– Не съм се въвлякъл в тези спорове, защото работя като луд, но виждам какво майка ми е направила със събраните много подписи на хората. Те искат това да се случи, да има такъв паметник. Не разбирам защо общинският съвет се противи?

– Казват, че и други популярни хора ще искат да имат паметник в градинката пред Народния театър?

– Ами хубаво, да имат! По цял свят в парковете има паметници на много и все хора, дали нещо на света и на България. Моят баща е един от тях, но защо и на други да не им се направи паметник там? Колкото повече, толкова по-добре. Плюс това там вече има паметник, доколкото знам, на Григор Вачков. И не е само той. Какво пречи да има и на други успешни не само актьори, но и хора, дали много на театъра, изкуството, културата. Нека поколенията, които се разхождат в парка, да виждат тези хора, да знаят за тях. Защо хората се борят в България да не правим нещо, а не да правим? Хайде отговорете ми на този въпрос. Защо?

– Чудесна идея имаш, Влади. Баща ти щеше да се гордее с теб за това, че винаги разбираш всички страни в един спор.

– Винаги ще съм свързан с баща ми и всичките ни роднини. Моля се татко да е в рая и съм сигурен, че той е точно там. И когато дойде моето време, да се срещнем и поговорим в рая.

– В най-тъжните си моменти обръщаш ли се към баща си?

– И към него, и към Господ. И винаги, винаги ми идва помощ. Благословен съм, защото спазвам Божиите заповеди.

– Прекрасно! Кажи ми сега къде почива тези дни – беше на морето, беше в Лесидрен?

– В Лесидрен с години съм ходил на местата за почивка на филмовите дейци. Толкова е занемарено в момента, чак ми стана тъжно. Всички по света се връщат назад в страните си, защо никой не се грижи за тези места? Знам, че няма пари държавата, но може по друг начин да се направи, да го вземе някой, да се действа.

– Към морето ходи ли?

– Да, бяхме в Тюленово. Моята съпруга, която е американка, видяла красиви места по цял свят, смята, че това е най-хубавото в света. То е голяма красота, дори Калифорния не може да му стъпи на пръста. Имаме приятели, с тях изкарах невероятно почивката си.