Те бяха неразделни като едно цяло. Нощна трагедия отне живота на цяло семейство

По това време Денис е на гости при приятел в друга област и говори по телефона с майка си, опитвайки се да я разубеди да се връща в Каховка, защото там е опасно. Той има апартамент в Одеса и предлага на близките си да отидат там. В този момент чува в слушалката крясъци и откоси от автомат.

„Чух викове: «Боже, детето, как е възможно?» – това беше последното, което майка ми каза. После се чуха три автоматни откоса, по два-три изстрела. Разбрах, че довършват възрастните. Малкият крещеше много силно, после и той утихна“, – спомня си Денис.

Когато автомобилът на семейството преминава през Каховската ВЕЦ, руските войници разстрелват всички вътре – майката и бащата на Денис, съпругата на брат му и двете деца – момиченце на шест години и бебе на месец и половина.

Денис се опитва да се обади на баща си и на снаха си, но без успех. Тогава звъни на леля си, която е минала покрай войниците няколко минути по-рано, и ѝ казва да се върне.

„Приятелят ми Володя беше до мен и каза: «Успокой се, може още да са живи, може да са избягали». Отвърнах му: «Не, Володьо, убили са ги. Чух всичко. Друг вариант няма». Беше така, сякаш го виждах с очите си.“

Когато лелята се връща, руснаците ѝ дават децата. Шестгодишната София е простреляна и в кръв, но още жива. Лекарите се борят да я спасят, но без успех.

„Най-трудното беше да кажа на брат ми. После три дни не разговаряхме – той не вдигаше телефона“, – разказва Денис.

Руснаците не позволяват телата на родителите и снаха му да бъдат взети. Те остават в колата ден и половина. С посредничеството на кмета на Каховка Денис успява да уреди леля му да прибере телата. Жената сама ги изважда от автомобила. Дълго време обаче не позволяват погребението – окупаторите не допускат никого до гробището.

„Всичко беше както обикновено – тихо, спокойно. Никой не очакваше и не си представяше, че може да стане толкова ужасно, че врагът може да бъде толкова подъл и дързък.“