Фронтменът на „Сигнал“ Данчо Караджов: Само ние отказвахме да изпълняваме руски песни на турнетата в СССР

При все, че през януари Йордан Караджов ще стане на 73 години, продължава да е сред най-активните наши музиканти. С колегите му от „Сигнал” постоянно са по участия, а им предстои и пореден мегаконцерт в зала 1 на НДК.

По повод кончината на колегата му Кирил Маричков преди броени дни, Караджов отбелязва, че всеки човек го чака това, което застигна него, но е категоричен, че не трябваше да става така с падането му. Жалко! Но пък това, че е починал на сцената, би казал, че е най-съвършеното нещо за един популярен музикант – перфектният край. В случая говорим за легенда, каквато беше той. Винаги когато го споменава, гледа да си припомня историите, с които са се забавлявали и смели. С Кирил били добри приятели от много години. Познават се още от времето, когато бил певец в легендарната за България група „Златни струни“.

С Кирил Маричков и Пеци Гюзелев от „Щурците“ имали отлични отношения. С другите от групата им – Валди Тотев и Георги Марков, е общувал по-малко през годините, но Кирчо и Пеци били отворени хора и когато се виждали, все имали поводи да се посмеят. Преди 30 години например Пеци казвал, че агитки на „Щурците“ и „Сигнал“ се бият в една градинка коя от двете групи и питал коя е по-добра.

Връщайки времето назад отбелязва, че един ден Кирчо му разказал история, на която и двамата се смели много. Качил се той в такси и усетил, че шофьорът го гледа много настойчиво. Поискал да разбере с какво му е толкова интересен. „Човекът зад волана казал: „Приличате ми на Данчо Караджов“.

„Възможно е, вдигнал рамене Маричков, а онзи поискал да му изпее „Да те жадувам“. Запял Кирчо, а след като свършил, таксиджията добавил доволно: „Знаех си аз, че ми приличате на Данчо“.

След инцидента с Кирил Маричков на сцената, тръгнаха версии, че получил микроинсулт и затова е паднал, но Данчо Караджов твърди, че не е чувал да има някакви здравословни проблеми. Разбира се 80 години биха тежали на всеки един човек, който ги достигне. Единственото, което знае е, че преди 6 месеца, Маричков пак е паднал лошо и имал счупени ребра, но се възстановил и отново продължил да работи с „Фондацията“. Не е наясно с други подробности.

Предвид, че Данчо Караджов е на 72 години, все още му е трудно да отговори категорично дали го плаши мисълта, че ще дойде момент, в който ще се наложи да слезе от сцената. Отговаря, че докато Господ иска ще го държи на сцената. Хем го плаши мисълта за оттегляне, хем не. Категоричен е обаче, че ако дойде момент, в който публиката разбере, че няма нужда от „Сигнал“, от тяхното изкуство и от него самия като личност, ще се примири по някакъв начин и ще слезе тихомълком от сцената, защото няма смисъл да се раздуват подобни проблеми. Щастлив е обаче, че засега хората все още ги искат и в този ред на мисли не смята да слага край на кариерата си.

Не пропуска да отбележи, че на концерта в НДК хората в залата ще останат доволни.

„Музиката на „Сигнал“ е съвършено различна със симфоничен оркестър от тази, която изпълняваме само като рок банда. Въпреки това до изненади едва ли ще се стигне“, смята той. Разбира се и този път ще изпълнят златния си репертоар, който хората искат да слушат години наред. Освен това спрели да правят нови парчета, защото установили, че каквато и песен да пуснат в сегашно време, публиката си харесва основно старите хитове.

„Сигнал“ правят концерти със симфоничен оркестър от 2018 г., след като дошло предложение от Русенската опера да изнесат два концерта с филхармонията им. И двата концерта се получили много добре и имали голям успех. Това било достатъчно, за да отворят този проект. Имали десетина участия преди пандемията от КОВИД-19 да затвори страната и да спре работата им. Тази година концертите на „Сигнал Symphonic“ преминали при грандиозен интерес, хората харесали различния рок спектакъл, изнесен от групата, съвместно с Русенската опера с диригент Димитър Косев.

Група „Сигнал“ е създадена преди 46 години, но никога не е била пред разпадане. През всички тези години не са си и помисляли да се разделят, както направили редица други техни колеги. Не са имали и сериозни спорове помежду си, не са делили нищо… Данчо Караджов твърди, че при тях чергата е една и никой не я придърпва към себе си. Живели са и продължават да живеят като много близки хора. Винаги са правили албумите си с голямо желание, за да могат да внушат на почитателите си това, което искат.

Признава обаче, че гласът е слабото му място. Винаги, щом пипне някой вирус или настинка, го удря в гърлото. Към момента обаче няма такива проблеми. Задължително провежда адекватно лечение и до седмица успява да се справи с вируса. Именно гласът му станал причина за отпадане на концерт преди броени дни във Варна. Колегите му, са наясно, че някой трябва да изпее песните и когато има проблем с гласа, концертът отпада. При все, че както отбелязахме и по-горе, гласът е слабото му място, досега за щастие не се е налагала никаква оперативна намеса.

Първия си хонорар в размер на 17 лева взел през 1970 г. Никога не е мислил да се отказва от музиката и да поеме в друга посока, а и съпругата му твърди, че не може да прави нищо друго и ще е втората Лили Иванова като дълголетие на сцената. Никой от групата не е имал намерение да търси късмета си зад граница през годините. Знаят си мястото – на българската сцена с почитателите им. Дава си сметка, че навън едва ли щяха да постигнат това, което са успели тук.

Градската легенда носи, че социализмът е бил против рока, но всъщност според Караджов, те са дело на хора, които по онова време не успявали да се вместят в любовта на народа. Твърди, че те, „Щурците“, ФСБ и „Диана Експрес“ не са имали никакви проблеми и успехът им бил налице, не им пречили чак толкоз много. Имали проблеми с разни случайно попаднали лица в концертните зали, на които нещо не им харесвало – панталонът бил широк, обувките остри и т.н. На следващия ден се обаждали в Концертна дирекция, откъдето им забранявали да работят за 2-3 месеца, но като цяло всички музиканти са преживели такива „тъпотии“, подчертава Караджов.

Не може обаче да си криви душата, че по времето на соца им се е пречило кой знае колко и пеели както на български, така и на английски. Имали над 500 концерта в Съветския съюз, обиколили неколкократно тази огромна държава. Там всеки български изпълнител бил длъжен да изпълни по 1-2 руски песни, но те не го направили и се получил голям прецедент.

Разбира се станал проблем заради договореностите с културното министерство, но така или иначе групата осъществила концертите си, без да изпълнят и една руска песен. След това дори не били наказани. Причината да им се размине била, че имали невероятна сметка от тях и залите били винаги препълнени. По онова време в СССР били по-големи звезди, отколкото у нас.

Китарите в колекцията му, са точно 40 на брой като от известно време насам не я увеличава, тъй като си набавил всички модели китари, които искал да притежава, а и вече няма място за съхранение. Често им забърсва праха и посвирва на някоя от тях.

Към днешна дата не може да каже категорично дали някое от внучетата ще поеме по неговия път, а и подчертава, че не е задължително. За него няма да е проблем, дори и да не стане така – всеки ще прави това, което му е отредила съдбата.

И тази година не им останало време за почивка и затова с колегите му се шегували, че си почиват най-пълноценно, когато са на сцената. За малко успели да отскочат до Равда със семейството му, но и много пътувал из страната със „Сигнал“.

Прави му впечатление, че напоследък започва да става все по-сприхав по отношение на шофирането. Все повече го дразнят хората, които не знаят какво правят зад волана. Явно и при него има някаква промяна с възрастта. Преди помагал доста на съпругата си, докато сега не го прави чак толкоз. Само пазарува, когато се налага и се надява тя да не му се сърди.

Продължава да си пие хапчетата за диабета и кръвното и се чувства добре. Не спазва никакви диети и не спортува. Когато е на сцената през лятото, обикновено сваля по 2-3 килограма. Убеден е, че концертите влияят добре на формата му.

Пропуснал е да гласува и на тези избори (27 октомври) и отбелязва, че от 90-те не е ходил до урните, тъй като не вижда човек, за когото да пусне гласа си. Счита, че ако гласува за някого, той трябва да тежи в пространството. В този ред на мисли е категоричен, че „в парламента е пълно с тъпанари“. Жалко е, че ни управляват такива хора, а алтернатива няма, посочва той.

Макар да признава, че биха пели на предизборна кампания, отбелязва, че стоят далеч от популистки и проруски формации.

Източник: Уикенд