Шампионът от „Игри на волята“ Мартин: Преследвах победата безмилостно като хищник

Завършилият компютърни науки в Англия шампион напуска работа, за да се впусне в приключението „Игри на волята“. Предприема тази сериозна стъпка, уверен, че ще грабне победата в шести сезон на екстремното риалити.

Големият победител Мартин споделя, че е фен на предаването и го следи внимателно още от втори сезон. Познава играта добре и е изучил част от битките. Любовта към играта го зарежда с хъс за победа. Решава да се запише за кастинга след като негов приятел кандидатства и го викат веднага за битка. „При мен обаче не се случи така. След като се записах, чаках два месеца, за да ме поканят.“

За преживянията на Блатото в „Игри на волята“

„Това е място, от което много бързо може да си тръгнеш и то чрез съвет, а не в решаваща битка. Бях много притеснен. Не знаех какво ще се случи. Исках да се измъкна веднага оттам. Всяка сутрин ставах и си повтарях: „Ти ще спечелиш! Ти си шампионът! Всичко ще се подреди!“ Това ми помогна да се фокусирам и да си вярвам.

Минал съм през много спортове и знам на какво съм способен. Още на кастингите леко ме подценяваха заради външния вид – слабичкото момче с очилата. В началото с Добри играехме на котка и мишка, за да си спечелим взаимно доверието. На мен ми беше цел и стратегия да си намеря партия човек, с когото да играя. В началото самият той сподели, че е имал съмнения дали да играе с мен, но те бързо са се разсеяли с първите битки.“

Според големия победител в „Игри на волята“ целта оправдава средствата. Признава, че не му е станало приятно, когато след излизането си от предаването, прочита лошите коментари по свой адрес. Обаче ги приема като конструктивна критика.

„Преследвах целта си безмилостно като хищник. От първото си интервю казах, че в Игрите искам да намеря човек, който да прилича на мен и да играем заедно докрай.  На финала, когато завихме към MAD MAX Арената, си казах, че нещата не отиват на добре. Не бях минавал по въжения мост преди нито бях ходил на кокилите.

Имаше много компоненти, които не ми бяха сила. Гешев и Добри бяха по-добри на тях. Но съм щастлив, защото това направи победата ми по-сладка. След края на битката се забавлявахме много на самата Арена. Същата вечер хапнахме заедно. Гешев ни почерпи, защото бях влязъл само с лична карта в предаването.“