13 войничета и един офицер изгоряха мистериозно край София

Защо 13 войничета и един офицер изгоряха в камион на Околовръстното шосе в София преди 29 г.? Коя е истинската причина за жестоката катастрофа? Разследването отдавна е приключено, без да е открит виновен. Остана паметникът на лобното им място и непреходната мъка на близките им.

Тези въпроси обаче винаги ще човъркат съзнанието, защото става въпрос за голяма трагедия в мутренски времена, когато в случая се намеси дори Иво Карамански, наричан тогава Кръстника на българската мафия, пише „Телеграф“

Сблъсък  

11 август 1995 г., около 22,30 ч. Околовръстният път на София, 200 м след разклона за Банкя по посока жк „Люлин“. Камион ГАЗ 53 с военна регистрация внезапно навлиза в лентата за насрещно движение. Там се удря в трактор Т-150 с ремарке. Избухва пожар и на място загиват 14 военнослужещи – лейтенант, двама ефрейтори и 11 редници.

Един редник е откаран в болница с опасност за живота. Загиналите са от поделение на Транспортни войски в Обеля, където се връщат след работа на обект в местността Манастирски ливади. Трактористът се разминава с леки наранявания.

Траур

На 14 август президентът Желю Желев се среща с главния прокурор Иван Татарчев и настоява Военна прокуратура в най-кратък срок да разследва причините за катастрофата. МС  обявява 15 август за ден на национален траур. В празничната литургия за Успение Богородично в катедралния храм „Св. Александър Невски“ при Великия вход и по време на проповедта са изредени имената на загиналите.

В поделението се провежда траурен митинг, на който министърът на транспорта Стамен Стаменов заявява, че при доказана вина онези, които носят отговорност, ще бъдат много сурово наказани.

Трима прокурори и двама следователи разследват причините за трагедията.

Разследването 

Разследването установява, че загиналият шофьор на камиона не е карал пиян. Той изобщо не е пиел. Установено е също, че камионът е бил в отлично техническо състояние. Макар да е бил в насрещното платно, на пътя няма следа, която да показва, че шофьорът се е опитал да спре въпреки движещия се срещу него голям трактор.

Една от версиите е, че в тъмнината шофьорът на камиона е взел неравност по пътя за дупка и се е опитал да я избегне с рязко завъртане на кормилото, надявайки се да се върне навреме в своето платно.

Повечето от войниците са загинали в момента на удара, още преди да избухнат резервоарът на камиона и 130-те литра нафта от резервоара на трактора, при което температурата е надминала 1000 градуса. Те буквално са били залепени за предната част на каросерията. Скоростната кутия на камиона се е откъснала и изхвърчала.

Ударът е бил жесток.

При разследването е установено, че пътните листове и другите документи са в ред. Законен e и договорът с фирмата, където са били изпратени да работят войниците.

Не са констатирани нарушения на Устава за вътрешна служба. Разпитани са очевидци на катастрофата, преминаващи по същото време край инцидента, командирът на поделението, войници.

Експертизи

Камионът се е запалил пръв, установява техническа експертиза. Полицаи потвърждават при разпит, че Иво Карамански е бил на мястото на катастрофата. Според тях той cе e опитвал да угаси пламъците с минипожарогасител. Първоначално Карамански твърди, че е имало стрелба преди удара между возилата, но после не го потвърждава официално.

Разследващите проверяват внимателно версията за стрелба. Военни експерти от Москва помагат. Заключението на руската балистична експертиза е, че по камиона с войничетата не е стреляно.

Прекратяване 

На 25 април 1996 г. главният прокурор Иван Татарчев съобщава, че следствието за смъртта на войниците е прекратено. Заключенията са, че няма виновни за трагичния инцидент на 11 август 1995 г. „Пълна измислица са информациите, че по камиона, в който са пътували войниците, е било стреляно”, заявява Татарчев.

През август с.г. и последната българска автотехническа експертиза заключава, че по камиона не е стреляно. „Наложихме сектора ламарина от предната лява страна на автомобила върху мястото на евентуалния контакт с каросерията, при което установихме пълно съвпадение на двата отвора по ламарината и следата от удар със съответно разположение на болтове.

Експертното ни заключение е, че двата отвора и следата от удара върху лявата врата на кабината на товарния автомобил са получени в резултат на осъществен контакт на външната повърхност на вратата върху цялата лява страна на каросерията. Този контакт е настъпил в резултат на удара между трактора и автомобила и е вследствие на цялостната деформация на кабината.

Не се установяват следи от удар, деформации, отвори и пр., които да не могат да бъдат обяснени с механизма на удара между двете моторни превозни средства“, гласи заключението на вещите лица.

Инцидентът се оказва обикновена катастрофа.

Паметник 

На 7 септември 1996 г. е открит паметник в София на загиналите 14 военнослужещи. На него са изписани имената на жертвите. И до днес близките им не вярват, че те са намерили смъртта си при обикновен пътен инцидент. Оцелелият редник едва оживява след тежки черепно-мозъчни травми. Късметът му е, че е изпаднал от каросерията. След катастрофата е с частична амнезия.

Възобновяване

През 2000 г. делото е възобновено, след като в прокуратурата се появява неочакван свидетел, който твърди, че иска да говори, но досега мълчал, защото го заплашвали с убийство. По думите му пътувал с колата си зад камиона и видял, че по него се стреля по автомобила на Карамански. Оказва се психичноболен човек.

Делото е възобновено още веднъж през 2001 г. след нов сигнал за стрелба по газката от мотор, но и тази версия не е доказана.

Източник: Блитц