Възрастни хора недоволстват след преизчислението на пенсиите

При замразен бюджет има опасност от липса на адекватна защита за хората от уязвимите групи. Това се казва в писмо от националния омбудсман Диана Ковачева до депутатите в комисиите на 48-ото Народно събрание, пише pariteni.bg.

Повод за писмото ѝ е внесеният от Министерския съвет Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Ковачева взима предвид жалбите и проблемите на гражданите до институцията, която оглавява.

„Тъй като най-важният аспект на бюджета е социалният, особено в ситуация на непрекъснато нарастваща инфлация, обръщам внимание най-напред на правата на пенсионерите като една от най-уязвимите групи граждани, както и на другите плащания със социален характер“, пише омбудсманът.

Тя изтъква, че възрастните хора срещат сериозни проблеми основно заради размера на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите им от 1 октомври 2022 г. Оплакванията до омбудсмана са основно заради коефициента, който варира от 1 до 1.35 и с който бяха преизчислени пенсиите. Така се стигна до ситуацията, в която от 1 октомври т.г. всички пенсии от трудова дейност се преизчислиха, но само около 1/3 от пенсионерите у нас реално получиха по-висок размер на личните пенсии, обяснява Ковачева.

„В подкрепа на искането за достоен живот на една от най-засегнатите групи от българското общество – пенсионерите, считам, че единственият начин това да стане, без да има ощетени от едно бъдещо преизчисляване, е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г. да се преизчислят от 1 януари 2023 г., като индивидуалният коефициент на всяко лице се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2021 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 от Кодекса за социално осигуряване“, предлага общественият защитник.

Тя подчертава още, че при липсата на действащ бюджет, няма реална възможност необходимите средства, да бъдат адекватно разпределени за подобряване на живота на уязвимите групи от обществото, и то в момент на непрекъснато растящата инфлация, която се отразява не само на пенсионерите, но и на всички работещи в частния и в държавния сектор.

Според Ковачева, ако продължи да действа сегашният бюджет, няма да бъдат постигнати няколко цели. Една от тях – след увеличението на линията на бедност в България на 504 лева от 1 януари 2023 г. огромна част от пенсионерите ще получават пенсии под тази линия.

С този бюджет няма да може да се предложи вариант за адекватно на инфлацията осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО от 1 юли 2023 г., както и че няма да може да се преизчислят пенсиите, така че да не остане пенсионер с доход под прага на бедност.

Според Кодекса за социално осигуряване и през 2023 година, служебно преизчисляване на пенсиите ще се прави от първо число на месец април, а не от началото на годината и така пенсионерите отново няма да получат увеличение в пенсиите си за четири месеца на годината. Увеличението им ще е само за периода от месец май до декември на съответната година“, пише общественият защитник.

Обръща внимание, че няма да може да бъде актуализиран дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица. Остават неосъвременени и размирите на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца. Няма предвидено увеличение и на други нормативно определени плащания.

В Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г., се запазва практиката за лимитиране на дейността на лечебните заведения, с произтичащите от това нарушено право на своевременен достъп на пациентите до специалисти и медико-диагностични дейности, както и върху невъзможността за повишаване нивото на заплащане от НЗОК и заплащане за нови дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, пише Ковачева.

Тя припомня, че във време на растящата инфлация е нужно бюджетът така да е се структурира, че хората да могат да покриват своите нужди и задължения към държавата. Омбудсманът изтъква и несправедливото групиране на имащите право на финансова подкрепа по чл. 70 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Настоява към получаващите социална пенсия за инвалидност се добавят и хората с пенсия за военна инвалидност или наследствена пенсия, също с право на чужда помощ. Около 160 души с над 90 на сто степен на увреждане, които имат военноинвалидни пенсии получават само 25% от линията на бедност (общата група).

„Ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата. До 2006 г. военната служба беше задължителна за всички наборници, като единствено по изключение – заради определени здравословни проблеми, младите български мъже бяха освобождавани от казарма“, пише омбудсманът.

Подобна е ситуацията и за хората, със социална пенсия за инвалидност, но поради смърт на родител получават вместо това наследствена пенсия и са пропуснати при изричното изброяване в Закона за КСО.

В становището си Диана Ковачева напомня още, че не е въведен механизъм за актуализиране на данъчните облекчения за хората с увреждания от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, чиито размер не е променян от 2008 г. Тя е изпратила конкретно законодателно предложение до Комисията по бюджет и финанси в парламента.

Ковачева отново напомня на депутатите за размера на издръжката, изплащана от държавата, когато осъден родител не изпълнява задължението си. Има приета разпоредба от Семейния кодекс (СК). „Според тази норма държавата изплаща присъдената издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Така определеният размер е значително по-нисък от минимално определения размер на издръжката, който е равен на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към момента е 710 лв.”, пише омбудсманът и дава пример, че дори увеличението на 90 лв. месечно е крайно недостатъчна сума.