Шест карамфила: Шефката на комисията по досиетата разкри как е умрял Петър Дънов, ето какво прочела в архива на ДС

По доста интересен начин започна неделното предаване на БНТ. Гост бе Екатерина Бончева от Комисията по досиетата, която трябваше да разкрие колко от депутатите в 49-ото Народно събрание (НС) са свързани с Държавна сигурност (ДС).

Водещият Георги Любенов я представи, а тя директно го контрира с въпрос: „От къде мога да си купя букет от 6 карамфила?“.

Любенов остана стъписан и плахо й отговори: „Ми… може би само от цветарски магазин“.

Бончева обаче му заяви: „Не, отговорът е „Имам един познат, който има цветарски магазин и от там може да си купите букет от 6 карамфила“ – това е паролата, с която представителите на ДС са се разпознавали помежду си“.

Бончева продължи като каза, че този парламент е много по-различен от всички останали.

„Проверихме 4582 кандидати. Повече от половината – 2716 не подлежат на проверка – това са хора от средната възраст, родени след 16 юни 1973 година.

От останалите проверени 48 са свързани със службите, но в този парламент има само двама народни представители, които са били обвързани с ДС“, категорична бе Бончева.

„Това е парламентът с най-малко представители, свързани с ДС, след Великото Народно събрание.

По един естествен път вече лустрацията започва да работи“, поясни тя.

По думите й ако в парламента има депутати, свързани със службите, те не оказват кой знае какво влияние, но „въпросът е за принципа“.

Тя каза, че има архив от около 15 километра, който се равнява на 14 100 документа.

„Така че и да има унищожени досиета, то данни остават. Аз наричам това „комунистически ъндърграунд“ – там има всичко.

Има парадоксални случай. Да речем – семейство, в което съпругата вербува съпруга си. Агентурните им имена са „Вера вербува Пешо“.

Има и изключително много трагични съдби – млад мъж няколко пъти е свалян долу в „Московска“ в подземията. Той обаче отказва да бъде вербуван и му казват: „Ти си млад и женен мъж. Съпругата ти е бременна, искаш ли бебето да се роди живо?“… и той се съгласява.

Има описан и случай с учителя Петър Дънов. Там пише, че отишли да го арестуват, а той просто легнал и умрял“, казва Бончева.

Истина или мит – легендата за смъртта на Петър Дънов, милиционерите и Георги Димитров 

Според едно от преданията на Стефановден, 27 декември 1944 г. още по тъмно сутринта се потропало на вратата на къщата на Петър Дънов в „Изгрева“.

Новата комунистическа власт изпратила няколко активисти с червени ленти на ръката да арестуват водача на Бялото братство. В онези страшни дни хиляди хора били отвеждани „за малка справка“ в мазетата на ДС, за да не се върнат никога повече. Ранният час на ареста не бил избран случайно.

Комунистите знаели, че Дънов има хиляди привърженици, и се опасявали, че те може да окажат съпротива, ако се опитат да го задържат посред бял ден.

За тяхна изненада вратата се отворила почти моментално и на прага се показал самия Дънов. Въпреки че бил много блед и видимо тежко болен, с блага усмивка и с вид на човек, който не е изненадан от посещението, той се обърнал към въоръжените представители на ОФ: „Очаквах ви. Почакайте ме само за малко да се приготвя.“

Милиционерите решили, че иска да си вземе палтото, и „великодушно“ го оставили да влезе обратно в дома си. Почакали известно време на студа, но Дънов не се появявал. Когато изминали 10-15 минути, най-накрая не се сдържали и нахлули в къщата.

Но какво да видят – Учителя бил легнал мъртъв и около него няколко от най-приближените му последователи вече го оплаквали, а на шашардисаните органи на МВР обяснили, че току-що духовният им наставник се е „самоизлъчил“ и е приключил земния си път. Това е едно от преданията за кончината на Петър Дънов, което се разпространява между последователите му.

За да излязат от конфузната ситуация обаче, управляващите пуснали слух, че религиозният лидер се е самоубил заради страха от възмездието на народната власт. По-късно лъжливата версия, че сам е сложил край на живота си, в продължение на десетилетия се застъпва и в официалните казионни издания на атеистичния режим.

Всъщност, както после ще свидетелстват някои от учениците му, а и медицински лица, извикани да го лекуват, от няколко дни 80-годишният Дънов е бил в много тежко здравословно състояние с диагноза двустранна бронхопневмония.

Независимо от това през годините неговите почитатели вярват, че Учителя по собствено желание е напуснал тялото си и е минал в по-висша форма на съществуване съгласно собственото си учение. Твърдят също, че когато отворили след години гроба му в кв. „Изгрева“, той бил празен и в него имало само малко късче от дрехата му.

Оказва се, че според запазени документи лично Георги Димитров е съдействал Дънов да бъде погребан на това място, а не в Централните гробища. Затова се застъпили някои от братята, между които имало и комунисти.

Още на 30 декември например д-р Иван Жеков, един от последователите му, който бил свързан в миналото и с БРСДП, изпратил телеграма до Георги Димитров в Москва.

Тя гласи:

„До Георги Димитров, български болшевик, МОСКВА

Великият Учител Дънов предаде Богу дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему.

Д-р Ив. Жеков“.

„След като предадох тази телеграма, връзката се прекъсна. Чак на четвъртия ден връзката се възстанови и първата телеграма, която получих, беше отговорът на другаря Георги Димитров, че разрешава погребението да стане на „Изгрева“, пише години след случката Жеков.

В спешното съобщение до комунистическия вожд той неслучайно напомня, че му е задлъжен. Дълго преди войната Георги Димитров и Петър Дънов са съседи – живеели в една и съща къща на ул. „Опълченска“ 66, която била собственост на семейство Гумнерови.

Тя имала два входа и се говори, че Дънов на няколко пъти помагал на Георги Димитров и членове на семейството му да се укрият от полицията, като ги криел в неговата част и ги пускал незабелязано да се измъкнат от другата врата.

Затова явно от благодарност Георги Димитров все пак издал специално нареждане. Това личи от заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов, с която се разрешава погребението в Изгрева.