„Ние оцеляхме“ – писмото за всички родени между 1950-та и 1990-та, не го пропускайте, има защо

На първо място – ние сме оцелели и сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие, са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет…

Като деца се возехме в автомобили без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги. Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това…

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, мажехме си филии с лютеница или си правехме циганска баница, пиехме лимонада със захар, но не сме били с наднормено тегло, тъй като ние постоянно си играехме навън.

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден на криеница, граничари, крадци и ченгета, стражари и апаши, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.Никога не сме имали никакви проблеми.

Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата, забравяйки, че нямаме даже спирачки. След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище…

Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продавахме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канали, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по‐строги от самия закон!

Последните 50 години са били най‐продуктивните години в историята на света. Нашите поколения са се превърнали в най‐добрите изобретатели и учени. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение?

Честито!

Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем! Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят как са израснали родителите им? Здравей, ново поколение! Дано се справите по-добре от нас!

Източник: Една