Карлос Насар: Никога не бих вдигал за друга държава

Олимпийският шампион по вдигане на тежести Карлос Насар получи наградата „Спортен Икар“ на Фондация „Български спорт“ за 2024 година.  Насар спечели златото от Игрите в Париж в категория до 89 кг, като постави два световни рекорда. Карлос е европейски шампион от първенството в София.

Преди броени дни той спечели и световната титла с двубой и световен рекорд от 405 кг (183 в изхвърлянето и 222 в изтласкването).

Тежкоатлетът говори емоционално за отминаващата година на церемонията в Гранд хотел „София“ специално за „Фокус“.

Честито, Карлос. Береш плодовете от успехите ти през тази 2024 година. Сега „Спортен Икар“. Коментара ти за спечелената награда

– Благодарен съм на организаторите, на хората, които дойдоха на ни уважат. Благодарен съм на хората, които ни награждаваха, сред тях великата Стефка Костадинова, която остави велик споен в българската и световната лека атлетика. Благодаря на Георги Глушков, че дойде и награди мен с тази награда. Благодарен съм на всеки, който ме включи в тази класация. Наистина дадох всичко от себе си тази година. Виждам, че оценяват труда ми.

Три златни медала, в трите най-големи турнира, в които участва. Всеки един обаче е различен. В Париж, където си роден, Европейското бе в София, на Световното стана първият българин в историята, който печели трите най-ценни отличия в една година. Кое, според тебе, е най-високо?

– Най-високо е олимпийския медал. Олимпиадата е едно голямо състезание, една голяма емоция, една голяма тръпка за всички атлети, които участват, не само в моята категория, а за всички. Тогава всеки дава всичко от себе си тогава. Това е най-трудното състезание и  всеки гледаше да е готов за там. Емоцията най-много те изпиваше. Най-много даваш от себе си за това състезание.

Разкажи повече за контузията в рамото. На 20 години такава брутална травма. Кажи ни повече за това

– Понеже моите стави са малко по-гъвкави и с малко усилие стигам максималния си капацитет на движение рамото ми. Когато има по-голямо усилие, то излиза от мястото си. В последствие се търка в костта и се губи предпазния хрущял на рамото. При мен вече се е скъсало това нещо и започва да се разрушава и костта, както и сухожилието. Сега ни чака доста сериозен процес да възстановя напълно рамото, но съм готов за всичко това.

Операция би ли помогнала за това нещо?

– Операция може да помогне, но може и да не помогне. С алтернативната медицина ситуацията е същата. Предстои да видим. Доста е трудно да се взимат такива решения, защото тук става въпрос, освен за здраве, и за професионален спорт. Гледам и да не губя максимално състезания, защото имам да събирам квота и за следващата Олимпиада. Доста трудно е да взема такова решение. Пък и доста дълго възстановяване след такава операция, ще се отрази. Процесът на възстановяване е 8-9 месеца и след това не се знае, дали ще мога да се върна отново. Така че, предпочитам да избягвам максимално този риск.

Световното първенство беше в Бахрейн. Вероятно си имал там някакви разговори с хора, да вдигаш за други държави. Разкажи малко повече? Интересно е, и какви са финансовите параметри?

– И този път имаше предложения. Финансовите параметри отново бяха много големи. Не искам да говоря с цифри. Става въпрос за милиони. Опитваха се да се възползват и от ситуацията в нашата федерация. Този път офертата бе от Бахрейн. Но, по принцип, Катар винаги са давали по-сериозните предложения.

Секна ли им мераците? У нас витаят слухове, че може да приемеш да се състезаваш за друга държава?

– Секнах им мераците, но това са хора, които не са свикнали да им се отказва. Хора, които не спират с офертите. Знаете, че обичам страната си и всичко бих дал за нея.

Искаш да кажеш, че никога не би вдигал за друга държава?

– Да, точно така.

За, финал пожелай нещо за себе си и на читателите на „Фокус“.

– Желая на всички да бъдат здрави, целеустремени, силни. Весели празници на всички.