След фаталното меле на „Хемус“: Шефът на АКАБ разкри публична тайна, която ще взриви страната

След поредната тежка катастрофа на АМ „Хемус“ отново изплуваха неудобните въпроси за пътната безопасност, контрола и цената на институционалното бездействие.

Отговорите дава пред БЛИЦ председателят на УС на АКАБ /Асоциация за квалификация на автомобилистите в България/ Красимир Георгиев.

Той отправя остри обвинения към системата, говори за „хранилка“ и чадър над определени фирми и липса на реална превенция, която превръща пътищата у нас в хронична зона на риск.

Кой носи вината, има ли политическа воля за промяна и защо трагедиите продължават да се повтарят – вижте в следващите редове.

– Г-н Георгиев, след последната тежка катастрофа на АМ „Хемус“, посочихте шофьора на автобуса като основен виновник. Не е ли опасно обществото да чува толкова категорични версии още преди финалната експертиза, или в случая очевидното просто трябва да бъде назовано гласно?

– Дори и да е така, аз го казах на пръв поглед. Накрая думата ще има автотехническата експертиза. Но стандартно този, който удря отзад, е виновен – поради простата причина, че дистанцията се определя от този, който е отзад – в случая автобусът.

Но каква е била причината товарният камион да намали скоростта чувствително и да отбие в аварийната лента, все още не е ясно.

Възможно е да има и техническа причина. Ще се изясни от експертизата.

Но може да зададем и друг въпрос – каква е била причината дистанцията да не е по-голяма, така че по-рано да се забележи, че камионът намалява скоростта и да се избегне ударът? Видима причина няма.

Освен това въпросният автобусен водач е бил в края на своя маршрут. Пътувал е най-вероятно 5-6 часа – от Добрич към София и е нормално в края на шестия час да е бил изморен, още повече при условия на намалена видимост.

Изпадането в едно такова апатично състояние вследствие на умората е достатъчно да притъпи рефлексите. Така може да не е оценил правилно, че дистанцията бързо се скъсява. А може и да е заспал, разбира се.

– Казвате, че контролът в България е превърнат в „хранилка“, а не в превенция. Кои институции носят най-голяма вина пътищата ни да продължават да се превръщат в бойни полета?

– Аз също анализирам причините и стигам до извода, че субективният фактор е в лицето на конкретните изпълнители по контрола – редовите полицаи. Хората на пътя, които в никакъв случай не обвинявам.

Те правят това, което им се казва от ръководството, което би трябвало да е изградило стройна система за ефективен и компетентен контрол.

Става дума за поредица от мероприятия, които не съм сигурен, че са проведени.

Това са хора, които трябва да бъдат подвижният закон на пътя! Те трябва да са билбордът на закона за движение по пътищата!

Ако зависеше от мен – на тези хора щеше

на всеки три месеца да се прави обучение,

за да се запознават с новостите и с опита на други държави.

Не мога да кажа, че не са оборудвани съвременно. Напротив – мобилни са, с модерни автомобили. Но явно нещо отгоре – от тези, които седят на бюрата – определя начина на работа, и то не винаги компетентно.

– Но защо ги наричате точно „хранилка“?

– От поне 10 години нашата асоциация непрекъснато повтаря, че движението се увеличава, автомобилите стават все повече, а съвременните средства за организация на движението се внедряват навсякъде в Европа. А ние не сме мръднали от нивото отпреди 30 години.

Например знаците – и местата, на които се поставят. Те продължават да се поставят по същия начин, без да отчитат промяната в средата.

Искахме системна реформа – ревизия на знаковото стопанство по цялата републиканска пътна мрежа и в населените места.

Ненужните знаци да се премахнат, нужните да се добавят, а други да се актуализират.

И тогава, когато организацията на движението е оптимизирана, нарушителите да търпят санкции. Тогава и водачите няма да виждат в КАТ враг и екзекутор, както е сега.

– Нека да дадем пример за такива абсурдни знаци, които могат да бъдат променени?

– Разбира се. Например – някога е имало кебапчийница край пътя. Заради нея е сложен знак 40 км/ч. Тя отдавна не работи, но знакът стои. Водачът минава и вижда, че няма никаква необходимост от ограничение. Втори път минава, трети път.. и решава да не го спазва. И точно тогава – камера.

Отново казвам – не обвинявам редовите служители. Но е публична тайна, че имат план – като излизат сутрин, вечерта да се приберат с еди колко си фиша и акта. Ако не се прибере, влиза в категорията на не работилите. И при бъдещи атестации се отразява на възнаграждението.

Това трябва да отпадне! Това не е производство, за да има норма!

Смятам даже, че

колкото повече актове има, толкова по-зле говори това за системата.

Дори го сравнявам със случая за траурната агенция – представяте ли си да си поставя план за повече починали? Това е абсурдно!

– Това е меко казано цинично!

– Да, граничи с гавра. Не обвинявам хората на терен, но решенията идват отгоре.

Същото е и с Автомобилна администрация – знаят, че има фирми с изтекла финансова стабилност. Защо не реагират?

Ето – много контролни институции, много контролни органи, много служители, а резултат няма.

– Когато казвате „богопомазани фирми“, това означава ли политически чадър над определени транспортни компании?

– Точно така. Нима не виждат как по „Ботевградско шосе“ хвърчат огромните самосвали с 80-90 км/ч.?! Виждаме! Но там няма камери.. И няма фишове?! Защото някой е казал –

„тези няма да ги закачате, оставете ги да правят, каквото си искат“.

Същото е и при обучението.

От 2023 г. има система „Навигатор“ за изпита по управление – с цел да не се гласят лесни маршрути на тези, които са „наши хора и трябва да изкарат“ и трудни маршрути за „тези, които трябва да ги скъсаме“.

Тази система „Навигатор“ формално я има, реално – не.

Никой не я спазва. От ръководството на Автомобилна администрация знаят ли за това? Знаят! И какво правят като го знаят – нищо!

Та нима ръководството на Автомобилна администрация не знае, че има фирми, които дават в пълния обем часовете, не отработват всички упражнения в шофьорския курс…

Знаете ли, не е тайна, но 80-90% от младите шофьори по време на курса никога не са стъпвали на автомагистрала. А след това какво се случва?!

И това важи за всички категории – в това число и за автобусните категории, за товарните автомобили.

И какво да искаме утре да се случва на пътя?! Всички виждаме. Затова непрекъснато сигнализираме, борим се

контролът да се електронизира,

да се вкара в съответните алгоритми така, че системата да функционира да контролира, а на човекът, като субективен фактор.

– След всяка една тежка катастрофа слушаме едни и същи обещания за проверки и реформи. Има ли според Вас политическа воля да бъде разбит моделът, който допуска фирми и водачи с десетки нарушения да продължават да са на пътя?

– Ако трябва да бъда откровен, в мен има капчица надежда за това, защото сякаш витае във въздуха някакъв дух на бъдещи реформи. Но доколко те ще бъдат проведени докрай и ще дадат резултат, само времето може да покаже.

Истината е, че имаме страшно много контролни органи и администрации, а ефекта е нула.

– Тоест, никой не пресича порочния модел?

– Не само, че не го пресича – може би не знаят как.

Компетентността е рядкост.

Дори и това, което им казваме ние, които десетки години се занимаваме с тази работа, не го правят. Дори правят и обратното.

– Наскоро в социалните мрежи бащата на загиналата в тежка катастрофа Сияна – Николай Попов, попита дали хората биха подкрепили създаване на контролен орган по качеството на новите пътища. Какво мислите за това?

– Не бих казал, че трябва още един орган да се появи, защото станаха много. Няма кой да ги издържа. И когато няма кой да ги издържа, те поставят норма за деня на фишове и актове.

Мисля, че има достатъчно контролни органи. Нужен е анализ на съществуващите, защото в системата работят хора без нужната подготовка. А това е сложна наука.

Не е тайна, че сега, ако с Вас отидем в Автомобилна администрация, дори и в КАТ, ще видим, че има хора, които работят в системата за безопасността на движението, а са завършили други специалности, които нямат нищо общо с тази наука. Защото за това се учи – и то доста.

Единствено в България всеки смята, че щом имаш шофьорска книжка, значи той е най-големият инструктор и специалист. Така, както всеки родител смята, че като има книжка, може да си учи детето.

Много хора си мислят, че след като могат да потеглят, да спират и да завиват, са от „Формула 1“. Ей това се случва на пътя! Затова тръгнах от по-далеч, за да стигнем отново до ревизия на знаковото стопанство.

– Действително знаците системно не се подменят, а на пътя още стоят знаци отпреди 20 и повече години. Как е възможно това?!

– А смятате ли, че на Околовръстното в Казичене трябва да има пешеходен светофар – на 8 ленти за движение?

– Не, не би трябвало – от гледна точка на безопасността.

– А смятате ли, че на бул. „Цариградско шосе“, при Двореца „Врана“, трябва да има пешеходни светофари? На „Ботевградско шосе“ е същото.

– Същият отговор!

– Е, какво да направим? Така ми казват. И отговарям – ще изградим пасарелки, пешеходни надлези. Отговорът: „Ама хората няма да искат да ги ползват?!“ Е, добре – те няма да искат да ги ползват, шофьорът не спира на пешеходната пътека. И какъв е резултатът?

– Черна статистика…

– Това е! А истината е друга –

каквото и да си говорим, знайте, че става въпрос за пари.

И то за много пари.

Прост пример: на бул. „Александър Малинов“ има пешеходен надлез. Преди изграждането му там редовно имаше инциденти с пешеходци и много често с трагичен край. Откакто е направена тази пасарелка няма един убит пешеходец!

В общественото мнение се насажда това, че има ли катастрофа, задължително трябва да сложим пешеходна пътека и светофар. Не!

Хората в развитите страни, защото не смятам, че ние сме такава, само в краен случай ползват светофара. Даже на много места го игнорират, правейки кръстовища на много две, три и повече нива.

Правят и много пешеходни подлези и надлези с цел да няма конфликтност, допирна точка между пешеходец и автомобил.

Виждате колко много неща трябва да се свършат.

– Ако утре можехте да направите една радикална промяна в системата за пътна безопасност, каква би била тя – по-тежки наказания, пълна реформа в Автомобилна администрация или изчистване на корупцията?

– От всичко бих взел по малко. Спомняте си от няколко години има едно особено силно налагане на високи санкции. И повярвайте ми, нашите санкции не са по-малки от тези навън, даже в много случай са и по-големи.

Но нашите убити се увеличават.

Значи това не е начинът да падне броя на произшествията.

Друго е важно – да не се създават условия за нарушения и за ПТП-та.

Добре, като се скрие полицаят в храстите с камерата и водачът наруши скоростта, а камерата го заснеме, това означава ли, че докато той е нарушавал скоростта, не е създавал опасност за движението?

А ако водачът виждаше обаче камерата и контролният орган – щеше да намали, да овладее газта и да премине през участъка със скорост, с която няма да се случи най-лошото.

Кое е целта? Това второто или първото – да съберем глобите?

Ето затова говорим за превенция.

Миналата седмица се прибрах от Гърция, която много често се дава за пример. Ами там преди всяка камера на пътя има една огромна табела, която предупреждава, че има радарен контрол на скоростта. Там хората искат да не се превишава скоростта, а не да се изпълнява плана за глобите.

– И за кой ли път се връщаме към една болна тема – за манталитета на българина, който се разпростира и в системата, и при водачите. Защо българинът спазва правилата в чужбина, а у нас минава метър?

– Така е, защото има условия да ни е такъв манталитета и мисленето. Отново ще кажа – когато едни знаци са поставени не на място, не кореспондират с действителната необходимост, девалвират, обезценяват се.

И хората даже започват и да не ги поглеждат вече с думите: „Какво да ги гледам тези глупави знаци, да не съм по-глупав от тях?!“ И може би са прави.

Не може на двулентов еднопосочен път да сложиш 70-80 км/ч., а на един обикновен селски път – ограничение от 90 км/ч.?!

То е същото като това в лятно време да си облечем кожусите.

– Изглежда, че затварянето на очи е повсеместно. За финал – кой всъщност носи най-голямата вина за хаоса на пътя: умората, корупцията или системата?

– Това е така, защото ние сме първенци в едно силно иновативно понятие в икономиката, което се нарича държавен капитализъм.

Модерно е, ако има транспортна фирма, да заема някакъв пост в Автомобилна администрация и така да се правят нещата, че тя да бъде покровителствана. Същото важи и в обучението и изпитите. И навсякъде.

И понеже преди малко ме попитахте, ако имах възможност да направя радикална промяна – мога да гарантирам, че за не повече от 6 месеца обстановката и ситуациите по нашите пътища ще бъдат доста по-добри от тези, които са в Гърция. Само, че, повярвайте ми, никой няма да ми предложи нещо подобно, защото ще засегна много интереси.

– Такава промяна би била изцяло в полза на хората, но и би пресякла много порочни схеми и практики, които явно все още намират комфорт у нас…

– По-правилно няма как да се каже. Виждате – въртим се в една безкрайна спирала. Не му се вижда краят. Пак ще кажа – не обвиняват редовите служители в КАТ, но те изпълняват едни нареждания, които не кореспондират с това, което те могат и биха желали да правят.

Основното, от което трябва да се тръгне, е пътна инфраструктура, със съответното знаково стопанство, безкомпромисно обучение и изпити – и повярвайте ми, дори и да останат на пътя някакви недостатъци – един добре подготвен водач ще го компенсира с висока квалификация и правилно мислене.

Има една система – човек – път – автомобил – и човекът е поставен на първо място!

Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ