Какъв празник е на 20 август, кой има имен ден, традиции и обичаи

На 20 август православната църква почитат паметта на библейския пророк Самуил. На този ден имен ден празнуват всички със славното българско име Самуил.

Пророк Самуил

Пророк Самуил е живял през XI в. пр. н. е., 1146 години преди Рождество Христово, и е последният, 15-ти и най-известен от съдиите на Израел. Съдиите са се ползвали с особен авторитет сред израилтяните.

В превод името Самуил означава „чут от Бога“ или „измолен от Бога“. Майката на бъдещия пророк не можела да зачене и затова се молела да й бъде изпратено дете. Когато Самуил бил на три години, майка му отишла с него в Сило и го поверила на грижите на първосвещеника Илий. От малък Самуил има способността да предсказва различни събития. И така, на 12-годишна възраст той получи откровение, че Бог ще накаже целия дом на Илий, защото не той не е успял да контролира синовете си и ги е оставил да вършат нечестиви дела.

Пророчеството се сбъдна, когато филистимците убили 30 хиляди израилтяни и взели Ковчега на завета. След като научи за това, Илий умрял. След тези събития Самуил стана съдия. Пророкът събра всички хора за голямо покаяние, защото при Илий хората живееха в нарушение на заповедите и затова Израел паднал в упадък. 

По волята на Самул самите филистимци върнали ковчега, а израилтяните се върнали в превзетите градове. Самуил създал „пророчески училища” – специални общности, чиято цел е да поддържат духа и духовността на хората и да ги просвещават.

Пророк Самуил е имал двама сина – Йоил и Авия, и ги оставил за съдии над Израел. Но те не притежавали същата честност и благородство като баща си и били егоисти. И израилският народ поиска от Самуил да им избере достоен цар вместо такива съдии.

Саул става първият цар, но той е жесток и води грешен живот и вместо него Самуил помазва цар Давид на царството. Пророкът умира на 88-годишна възраст, а през 406 г. мощите му са пренесени от Юдея в Константинопол. Според легендата Самуил е съставителят на Книгата на съдиите.

Традиции и обичаи на празника

Предците ни са приемали този празник за мъжки празник. Съпругите са приготвяли голяма вечеря, дъщерите подарявали на бащите си нови бродирани ризи. Домакинската работа не е спирала дори на този ден, в селата се е прибирала последната реколта от моркови и цвекло. Запазена е и поговорката: „Време е цвеклото да стане роб на момите“. Имаше поверие: колкото по-ниско се навеждат жените при прибиране на реколтата, толкова повече сила ще получи градината от тях.

Традиционно във всеки дом на този ден са се приготвяли ястия от картофи и гъби. Също така на трапезата на този ден задължително се слага цвекло с надеждата, че неомъжените момичета ще намерят по-бързо жених.

На този празник е забранено да се оставят деца без надзор. Дете, оставено само дори за няколко минути, може да бъде посетено от зли духове, което в най-добрия случай силно ще го изплаши. В най-лошия случай, според нашите предци, злите духове могат да му изпратят ужасни болести.

На този ден не се препоръчва да се подстригва косата и да се режат ноктите – вярвало се, че по този начин може да се съкрати живота. Трябва да се избягват конфликтите и решения, свързани с любовта и семейния живот – датата се смятала за неподходяща за сватосване и разговори за евентуална сватба.

Пророк Самуил е бил ходатай и покровител на всички човеци. Ето защо в деня, в който църквата почита паметта му, е препоръчително да зарадвате един от представителите на по-силния пол в семейството – син, брат, баща, съпруг и т.н.