Две българчета са обявени за международно издирване, МВР издало лична карта на едното

Две деца, за които се води международно издирване, остават в неизвестност вече повече от пет години — поне според официалната информация на институциите. В същото време едното от тях е получило българска лична карта през септември 2025 г., което поставя под въпрос как е водено издирването. Бащата Андрей Илиев и адвокатът му Васил Попов настояват да бъде извършена цялостна проверка на действията на МВР и прокуратурата.

Историята започва през 2021 г., когато майката Дарена Илиева извежда двете деца извън страната. След това между родителите започват множество съдебни дела, а с окончателно съдебно решение упражняването на родителските права е предоставено на бащата. По случая са образувани и наказателни производства, а майката и двете деца са включени в международно издирване.

От документите става ясно, че през годините бащата многократно е сезирал различни институции с искане да бъде установено местонахождението на децата. Последният официален отговор е от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР е от юли 2026 г., съобщава trafficnews.bg.

В него се посочва: „След извършена проверка по случая е установено, че Вашите деца продължават да се издирват като безследно изчезнали.“ От ДМОС уточняват, че към 6 юли 2026 г. в дирекцията не е постъпвала информация за установяване на местонахождението на децата нито в България, нито в чужбина. При получаване на такава информация бащата щял да бъде уведомен.

Това обаче не е единственият документ, който поставя въпроси. Оказва се, че едното дете е получило лична карта през 2025 г.

След допълнително запитване Районната прокуратура в Разград посочва, че проверка в информационните системи на МВР е показала, че международните паспорти на двете деца са били валидни до 19 април 2021 г. и в периода до 24 юли 2026 г. не са им издавани нови паспорти.

В същия отговор обаче се съдържа и съществено обстоятелство – на 29 септември 2025 г. едното дете е получило българска лична карта. За другото дете такъв документ не е издаван.

Логично възниква въпросът как, ако детето е обявено за издирване и институциите твърдят, че не знаят къде се намира, е извършена процедурата по издаване на личната карта? Къде е подадено заявлението? Кой е присъствал при подаването? Какъв адрес е посочен? Кой служител е приел документите? Какви проверки са направени в информационните масиви на МВР? И защо издаването на документа не е довело до установяване на местонахождението на детето?

Това са въпросите, които поставят бащата и неговият адвокат.

В жалбата до МВР адвокатът на бащата Васил Попов поставя въпроса как е издаден документ за самоличност на дете, за което според информацията, предоставена на семейството, има международно издирване. Защитата настоява да се изясни на коя дата и на кое място е издадена личната карта, въз основа на какви документи е извършена процедурата и кой служител я е обработил.

В жалбата се посочва и друг проблем – според защитата проверката на прокуратурата не е обхванала всички поставени въпроси. Тя е била съсредоточена основно върху това дали са издавани нови международни паспорти, въпреки че искането е включвало проверка и за други документи за самоличност.

От документите по случая става ясно и че майката е била установена на летище в Чехия, но без децата. Тя е посочила адрес в София и е заявила, че ще пътува за България. По думите му обаче този адрес не е бил реалното ѝ местоживеене. Бащата твърди още, че въпреки че майката е поддържала комуникация с български институции и съдилища, местонахождението на децата така и не е установено.

През февруари 2026 г. той сезира Върховната касационна прокуратура, Инспектората на МВР и Министерството на правосъдието. През юли отправя нови запитвания до МВР, ДМОС и Районната прокуратура в Разград. Получените отговори показват, че към юли 2026 г. двете деца все още не са установени.

Случаят поставя не само въпроса къде се намират двете деца, но и как работи системата за обмен на информация между институциите.

Шенгенската информационна система (ШИС) се използва и за сигнали за изчезнали лица, включително деца, с цел установяване на местонахождението им и осигуряване на необходимата защита. В конкретния случай обаче остава необяснен фактът, че според официалните документи едното издирвано дете е получило българска лична карта през 2025 г., а година по-късно МВР продължава да посочва, че няма информация къде се намира.

Ще бъдат потърсени официалните позиции на МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ и прокуратурата по конкретния случай и относно издаването на личната карта на детето и защо тази процедура не е довела до установяване на местонахождението му.