Христо Гаджев: Русия цели да покаже, че НАТО не работи

Русия се стреми да създаде впечатление, че НАТО не е способно да реагира ефективно, заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев след атаките с дронове срещу два търговски кораба в Черно море край българското крайбрежие. Единият плавателен съд е потънал. Гаджев критикува правителството, че е предприело действия със закъснение, и настоя за по-ясна обща позиция с НАТО, ЕС, Румъния и Турция.

Гаджев настоява за по-ранна реакция

„Мечтата на руската дипломация е да покаже, че НАТО не работи“, каза Гаджев в интервю за БНР. Това е негова оценка за значението на атаките и за начина, по който Русия може да използва подобни инциденти в политически план.

Депутатът заяви, че реакцията на управляващите е трябвало да последва по-рано. Според него още предходната сряда е било необходимо да се поискат консултации в НАТО и Европейския съюз, както и среща на постоянните представители на Северноатлантическия съвет. Той призова и към незабавна координация с Румъния и Турция.

Гаджев смята, че България трябва ясно да заяви, че няма да приема атаки в зоната си на отговорност, когато те засягат корабоплаването. Той посочи и възможното отражение върху цените за българските потребители. По думите му ключов е сигналът, който страната изпраща за готовността си да защитава безопасността на морския трафик.

Правителството поиска подкрепа от съюзниците

След атака срещу търговски кораб на 18 морски мили източно от Бяла премиерът Румен Радев свика извънредно заседание на Съвета по сигурността. След него той разговаря с руския посланик Елеонора Митрофанова. От Министерския съвет съобщиха, че тя не разполага с информация от руското Министерство на отбраната за атаките.

Правителството заяви, че ще обсъди с Румъния и Турция общи предложения за безопасността на корабоплаването в Черно море. Радев съобщи също, че България е поискала от съюзниците в НАТО засилване на наблюдението и контрола, както и допълнителни способности за реакция при атаки с дронове.

Тези действия очертават две паралелни задачи: да се координират мерките със съседните държави и съюзниците, но и да се подготви реакция при нови заплахи. От наличните данни не става ясно какви конкретни мерки ще бъдат въведени и в какъв срок.

IRIS-T са част от по-широка отбранителна програма

На фона на инцидентите парламентарната Комисия по отбрана подкрепи придобиването на още пет зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM на стойност над 900 млн. евро. Проектът е предвидено да бъде финансиран чрез европейския инструмент SAFE. За осъществяването му са нужни програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия и допълнение към договора с германската компания „Дийл Дефенс“.

Гаджев уточни, че системите са предназначени за противоракетна и противовъздушна отбрана срещу самолети и ракети, а не са разработени основно за борба с дронове. Преговорите по договора са започнали през 2023 г., а ратификацията е приключила през 2024 г. Целта на SAFE е придобитото въоръжение да бъде доставено и въведено в експлоатация до началото на 2030 г.

Това разграничение е важно: придобиването на IRIS-T е част от дългосрочното укрепване на противовъздушната отбрана, но само по себе си не дава отговор как страната ще реагира на дронови заплахи в близък план. Затова ключовият въпрос остава какви допълнителни средства за наблюдение и реакция ще бъдат осигурени и как ще се координират действията в Черно море.