Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели

Кадър Нова тв

„Компанията работи с ниски маржове на печалба“, категорична е Милена Драгийска

Темата за цените на храните в България продължава да предизвиква остри обществени реакции. На фона на проверките на търговските вериги, твърденията за значителни надценки и сравненията с цените в други европейски държави – в „Здравей, България” главният изпълнителен директор на „Лидл България“ Милена Драгийска защити политиката на компанията и настоя, че основният проблем е недостатъчното конкурентоспособно българско производство. Въпреки това въпросите за формирането на крайните цени, отношенията с доставчиците и прозрачността по цялата верига на доставки остават в центъра на обществения дебат.

„Категорично нито един продукт в „Лидл“ няма такава надценка“, заяви Драгийска в отговор на въпрос за посочени примери със 135% надценка при масло, 85% при друг вид масло и сирене с доставна цена 1,92 евро, продавано за 4,49 евро

По думите ѝ компанията работи с ниски маржове на печалба. „На 100 евро оборот „Лидл“ печели между 2 и 5 евро, защото нашият бизнес в световен мащаб е нискомаржов“, посочи тя. И допълни че веригата работи с над 300 български производители и че износът на техни продукти чрез веригата се очаква да достигне 100 млн. евро през настоящата година спрямо 60 млн. евро през миналата.

Тези твърдения обаче не отменят необходимостта от конкретни данни за начина, по който се формират цените на отделните продукти. Попитана дали ниските отчетени маржове могат да бъдат повлияни от консултантски договори или други разходи, които намаляват счетоводната печалба –  Драгийска отхвърли подобни съмнения: „В нашите числа няма такова нещо“.  Тя заяви, че компанията приветства проверките по цялата верига на доставки.

Според нея основният структурен проблем е недостатъчното производство в България, което да покрива вътрешното потребление на конкурентни цени. „Изконният проблем е, че няма достатъчно конкурентоспособно българско производство, с което да се покрие вътрешното потребление и да не се налага внос отвън“, посочи тя. Като пример беше дадено свинското месо, от което по думите ѝ в страната се произвеждат не повече от 40% от необходимите количества.

Тя коментира данни за надценки от 15% до 25%, посочени в доклад на Комисията за защита на конкуренцията, както и отделни примери за значително по-високи стойности. Драгийска изрази съмнение дали сравняваните продукти са действително съпоставими и подчерта, че различията в качеството, състава и съдържанието на определени съставки имат значение.

„Не е шоколад и шоколад“, заяви тя, като даде пример с продукти с различно съдържание на какао. Според нея ясното определяне на съпоставимите продукти е необходимо условие за коректна оценка на цените и надценките. На въпрос разликата в надценките не може ли да бъде ограничена чрез намаляване на надценката на по-скъпия продукт, вместо чрез повишаване на цената или надценката на по-евтиния –  Драгийска отговори, че компанията не би избрала нито един от тези подходи автоматично, тъй като става дума за пазарни отношения. Тя заяви, че „Лидл“ е намалявал собствената си надценка в полза на потребителите.

Като доказателство за усилията си да ограничава разходите компанията посочи увеличените промоционални активности. По думите на Драгийска броят на промоционалните предложения при плодовете и зеленчуците е нараснал от осем на седмица през предходната година до 13, а инвестицията в промоции е увеличена от условно 5% на 10%. Тя припомни и обещанието за потребителска кошница с поне 30 артикула, намалени с минимум 15%, като повече от половината продукти трябва да са български.

Ценовият натиск в магазините – къде свършва обоснованото поскъпване и кога започват нарушенията

Драгийска отхвърли и твърденията, че „Лидл“ притиска българските производители чрез допълнителни такси. „Работим на принципа нето-нето цена с производителя, нито има такса логистична база, нито вход, нито рафт, нито позициониране“, заяви тя. По думите ѝ компанията не начислява подобни такси на доставчиците си.

Тя обясни разликите в цените между България и други европейски държави и с данъчната политика, разходите за труд и различните икономически условия. Драгийска посочи, че през последните пет години заплатите в България са нараснали с над 45%, докато в Западна Европа увеличението за последните три години е било между 2% и 4% според представеното от нея сравнение.

Тя представи и сравнение на 22 продукта от основната потребителска кошница в Германия и България, като заяви, че част от тях, сред които хляб, свинско и пилешко месо и яйца, са по-евтини у нас. Същевременно призна, че има продукти, които в страната ни са по-скъпи. Подобни сравнения обаче изискват внимателно отчитане на ДДС – което у нас е 20%, а в Западна Европа е 6-7%, промоционалните условия, разфасовките, качеството и конкретният търговски обект, за да бъдат изводите надеждни.

Драгийска заяви, че при повишаване на разходите „Лидл“ се стреми да не прехвърля автоматично цялата тежест върху потребителите. Като пример посочи въвеждането на каси на самообслужване и оптимизирането на вътрешните процеси, така че служителите да могат да се съсредоточат върху свежестта на продуктите, изпичането на хляб и поддържането на чистотата в магазините.

Тя отново подчерта необходимостта от съвместни действия на държавата и бизнеса. „Ние сме за честното и справедливо отношение“, заяви Драгийска, като призова за по-голяма прозрачност по цялата верига на доставки, проверка на нерегламентирания внос и промени в политиката на субсидиране на земеделието.