Радев за проектобюджета за 2027 г.: Българите да живеят по-добре и по-сигурно

Проектобюджетът за 2027 г. предвижда приходи и разходи над 50 млрд. евро, дефицит над 3% и държавен дълг над 39 млрд. евро. При представянето на финансовата рамка в Университета за национално и световно стопанство премиерът Румен Радев заяви, че целта е българите да живеят по-добре и по-сигурно, но призна, че правителството трябва да съчетае ограничаването на дефицита със запазването на доходите и социалната подкрепа.

Проектът беше представен на 6 ноември от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев. Радев посочи, че изборът на УНСС е свързан с желанието бюджетът да бъде обсъден открито и да има диалог с гражданите. Това е първото представяне на параметрите на държавния бюджет в университет.

Дефицитът и разходите са в центъра на спора

По предварителните параметри бюджетът остава със свръхдефицит над 3%, а държавният дълг се очаква да надхвърли 39 млрд. евро. Приходите и разходите също са планирани на нива над 50 млрд. евро. Радев определи като тревожна тенденция нарастването на дефицита и дълга и посочи, че разходите вече са преминали 40% от брутния вътрешен продукт.

Премиерът обясни, че задачата е едновременно да се ограничат прекомерният дефицит и разходите, да се изпълняват финансови задължения и да се запазят доходите и социалната подкрепа. Сред приоритетите, които посочи, е и насочването на инвестиции към области, от които може да се очаква по-бързо икономическо развитие.

Радев подчерта, че проектът стъпва върху вече утвърдени бюджетни политики и практики за планиране и разходване на публични средства. Той постави и въпроса откъде да бъдат направени съкращенията, след като разходите включват заплати, пенсии, социални плащания, текуща издръжка и капиталови инвестиции. Според него административна реформа ще доведе до съкращения на отделни места, но не посочи конкретен брой или срок.

Това очертава основния компромис в проекта: ограничаването на разходите може да засегне различни публични услуги и плащания, докато запазването им поддържа натиска върху бюджета. Засега посочените общи параметри не дават отговор кои пера ще бъдат променени и в какъв размер.

Какво е заложено за доходите и семействата

В проекта е предвидено минималната работна заплата да стане 660 евро от 1 януари 2027 г. От 1 юли се планира увеличение на пенсиите по швейцарското правило. Обезщетението за втората година от майчинството се очаква да достигне около 450 евро месечно.

Предлага се и допълнително данъчно облекчение за родители: до 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три или повече деца. Това са планирани мерки в проектобюджета, а не окончателно приети промени. За гражданите практическото им отражение ще зависи от окончателния текст и от приемането му от Народното събрание.

Данък върху свръхпечалбата и следващи стъпки

За увеличаване на приходите е предложен данък върху свръхпечалбата в шест сектора: банки, дружества за бързи кредити, търговски вериги с повече от пет обекта, застрахователи, телекомуникационни компании и обменни бюра. Предвидени са и допълнителни регулации за хазартния сектор. Представените параметри не уточняват как точно ще се изчислява свръхпечалбата и какъв приход се очаква от мярката.

Радев коментира и критиките към разходите и администрацията, като заяви, че съкращенията не могат да бъдат направени без отражение върху конкретни служители и дейности. Той отправи и критики към парламентарната опозиция за начина, по който е представила информация около наследени разходи и доклади на Сметната палата.

След представянето проектът предстои да бъде обсъден със социалните партньори в Тристранния съвет, след което трябва да бъде приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание. Именно при тези етапи ще стане ясно дали планираните данъчни и социални мерки ще останат в окончателната рамка и как ще бъде търсен балансът между дефицита, доходите и публичните разходи.