ЗАГЛАВИЕ

Писателят Иван Ланджев постави под въпрос каква конкретна заплаха за българския език трябва да предотврати законопроектът, приет на първо четене от Народното събрание. Текстът, внесен от „Възраждане“, получи подкрепата на 153 депутати на 4 ноември и предвижда по-широка употреба на книжовния български в публичната сфера.

В ефира на „Тази сутрин“ Ланджев заяви, че според него проектът не отговаря на съществени проблеми като ниската грамотност, функционалната неграмотност, бедния речник и слабите читателски навици. Той изрази съмнения и за нуждата от нов Консултативен съвет за български език към Министерския съвет.

Какво предвижда законопроектът

Проектът предлага задължителна употреба на българския книжовен език в публичната сфера. Допуска се изписване с латински букви чрез транслитерация, а употребата на чужди езици в надписи, съобщения и други публични форми на комуникация се ограничава. Предвижда се и създаването на консултативен съвет към Министерския съвет.

Ланджев посочи, че не вижда убедително формулирана опасност, срещу която мерките да са насочени. Според него трудностите с грамотността и умението за изграждане на логична аргументация са по-сериозни предизвикателства, но законопроектът не предлага решение за тях. Той определи качеството на публичната и политическата реч като ниско и отбеляза, че проблемът се проявява и в самия парламент.

Писателят напомни, че българският език се е запазил през периоди, когато държавата е била под византийска и османска власт. По думите му днес около 9 милиона души по света говорят български. С тези примери той аргументира позицията си, че езикът е устойчив и не е толкова уязвим, колкото допускат негови самопровъзгласили се защитници.

Въпроси за съвета и чуждите надписи

Необходимостта от нов консултативен орган е друг спорен елемент за Ланджев. Той посочи, че по езикови въпроси вече работят Институтът за български език при БАН, Министерството на образованието и науката и университетски катедри. Затова постави въпроси какви точно функции ще има съветът, как ще бъде финансиран и дали няма да повтаря дейността на съществуващи институции.

Според писателя формулировките в законопроекта са неясни и оставят място за широко тълкуване. Той даде за пример надписа „National Assembly“ и заяви, че коректният превод на български не застрашава езика. Неяснота според него остава и около транслитерацията: дали тя ще замества превода, или ще се добавя към него.

Ланджев изрази и опасение, че под заявената цел за защита на езика може да се прокарват идеологически послания и по-голям скептицизъм към Европа. Той уточни, че това е негов прочит на проекта, а не установен факт.

Предстои обсъждане на текстовете

Приетото на 4 ноември решение е на първо четене. В парламентарния дебат Красимир Вълчев заяви, че законопроектът може да бъде подобрен между първото и второто четене. Към момента няма потвърдено окончателно решение за текстовете.

Следващият важен въпрос е дали при по-нататъшното разглеждане ще бъдат уточнени обхватът на ограниченията за чуждоезични надписи и правомощията на предлагания съвет. Това ще покаже дали проектът ще се съсредоточи върху правилата за публична комуникация, или ще даде и отговор на посочените от Ланджев проблеми с грамотността и езиковите умения.