Златното момиче Лили Игнатова влезе в Клуб “60”: Шапка свалям на всички, които оцеляват при тези условия

Обадих се на бившата гимнастичка с молба за интервю. Знам, че не го прави от години, но реших да злоупотребя с познанството ни. Не, не сме приятелки, но се знаем. Поздравих я с юбилея и пристъпих към основната цел на обаждането ми. Отказа ми. Мило, любезно, но твърдо. Оцени опита ми, но все пак отказа. 

Уважавам решението й. Повечето хора са наясно какво искат, дори и да не могат да го получат. А Лили знае какво не иска! Не иска да дава интервюта – решила го е, заявила го е и го спазва. Сигурна съм, че не е защото няма какво да каже. Представям си каква книга би могла да напише! Но май и това не иска да направи. Иска да живее живота си така, както го разбира тя. И да държи вратата към душата си залостена за чуждото любопитство.

Някак неусетно едно от първите ни златни момичета – слънчевата Лили, влезе в клуба на 60-годишните.

Не знам дали още сънува кошмари, свързани с кантара и казармената дисциплина в залата. Но от дистанцията на времето може би е склонна да гледа по-спокойно на онези дни, изпълнени с болка, но и с много радост.

Изчезна от обществения живот

Причината е ясна – ровенето в “килера” от страна на пресата, жадна за сензации. Колкото е по-наситена жълтата боя, толкова по-добре. Когато някой се интересува само от пикантерии около личния ти живот, нормално е да кажеш “Баста!”. И да се оттеглиш от светлините на прожекторите, за да се усетиш най-после нормален човек – със своите болки и радости, разочарования и копнежи.

Разбирам желанието на Лили да стои настрана от медийното внимание, но разбирам и интереса на обикновените хора, които са плакали от гордост при нейните победи, които не са я забравили. Не говоря за болните фенки, които умеят силно да любят и мразят. Говоря за хилядите непознати, за които  тя си остана просто Лили – сладката грешка на Нешка.

Художествената гимнастика е колкото красив, толкова и жесток спорт. И най-големите звезди си тръгват на възраст, на която в други спортове започват. И след като са прекарвали по 8-10-12 часа в залата, излизат в един непознат и не винаги добронамерен свят. Някои имат късмет да срещнат “принца на бял кон”, други се сблъскват челно с използвачи, които търсят само отражение от славата им. Трудно е да живееш като обикновен човек, след като си бил на върха и са те носили на ръце.

Лили изтегли “късата клечка” – едва поела по житейската пътека, претърпя загуба, която взриви целия й свят

Остана сама след смъртта на съпруга си. Не, не сама – до нея беше семейството й, най-близките приятели. Но й трябваше време, за да разбере, че пред нея има два пътя – или да живееш с миналото, или да вървиш напред.

И Лили избра – продължи напред, създаде семейство, отгледа две деца. Направи клуб, върна се в гимнастиката като треньор, позволи си да мечтае. Но през всичкото това време нездравото любопитство и развинтената фантазия на пишещите не спряха да я съпътстват. Какво ли не й приписваха – наследство в Швейцария, мощна кетъринг фирма… Лили реши да не си губи времето в обречена битка – не можеш да запушиш устите на хората. И млъкна. Не защото нямаше какво да каже, а защото разбираше, че е по-ценно да живееш честно и почтено, отколкото да обясняваш, че го правиш. Между другото,

Лили никога не е мълчала – имала е позиция и я е защитавала ожесточено

Пример – епичните й спорове и битки с Нешка. И то в години, когато послушанието гарантираше спокойствие и привилегии.

Попадна ми старо интервю на Лили, може би едно от последните, за сп. “Ева”. Ще си позволя да припомня част от него, за да покажа малко по-различна Лили – не спортиста, а човека, обикновения човек, който споделя болката на българите от тъжната действителност в бедната ни държава. Звучи толкова актуално, макар да е казано преди 5-6 години! Тъжно… сякаш като хамстери се въртим в безкраен барабан. Дори и далеч от камерите и микрофоните, порасналата Лили живее с пулса на тези, които плачеха пред телевизорите от радост и гордост от успехите й.

Въпрос: Опитва ли се някоя от политическите сили да яхне вашата слава?

Лили: Имах предложение, но категорично отказах. Аз знам възможностите си и мисля, че няма да е честно към избирателите в парламента да работят хора, които не разбират нищо от икономика или от закони

Поне докато по улиците ходят гладни хора.

Въпрос: Когато си бил на върха и си определян за талант, за изключителен в една област, не те ли съпровожда цял живот амбицията да си пръв? Да си изключителен?

Лили: Нека направим разликата. Обикновен човек не значи посредствен човек. Обикновеният човек живее без излишно самомнение и самочувствие, но може да бъде много по-духовен от тези, които се мислят за необикновени. Има много хора, които са професионалисти на световно ниво в своята област, но нямат славата и признанието на звездите, които живеят обикновено и незабележимо. Значи ли, че са посредствени? Такива хора има много сред нас, измежду обявените за корумпирани лекари, полицаи, учители. За изключително ниските си заплати те проявяват много висок морал и професионализъм, без да търсят слава и световно признание.

Лесно е да си благороден, когато си на върха

Когато си обикновен човек и трябва да се бориш с бюрокрацията, която във всички страни е еднакво страшна, е много трудно да си благороден, да даваш, да си щастлив. А българинът го може – той умее да се радва на живота, той ходи и дава дори ако има само една консерва. Та шапка свалям на всички хора, които могат да оцеляват при тези условия и въпреки всичко запазват човешките си качества. Ето това е духовност. Някои не издържат и се озлобяват. Но като цяло оцеляваме с достойнство. Ще ви кажа и още нещо. Сега, когато съм на по-ниско стъпало в социалната йерархия, срещнах много повече истински хора.

Край на цитата, както се казва. Сякаш го казва сега, толкова актуално звучи. Жалко, толкова малко сме се променили – все оцеляваме… макар и с достойнство.

Не мога да не се възхитя на изключителната ерудиция на Лили – шампионката, любимката, грешката на Нешка. Момичетата тогава много тренираха, но и много четяха. Затова умееха и да побеждават, и да спорят, и да отстояват позиция.

Честит юбилей, Лили! Всички, които те помнят и обичат, а те са хиляди, ти пожелават цялото щастие на света. Ти го заслужаваш!

Мариана ПИЩАЛОВА