Идва криза! Запасявайте се с храна и вода за поне 3 дена, зове ЕК

Европейската комисия предупреждава, че всеки гражданин трябва да се запаси с достатъчно храна, за да може да се справи с кризисни ситуации поне за 72 часа, става ясно от проект на „стратегията на Съюза за готовност“, съобщи „Политико“.

„В случай на екстремни сътресения първоначалният период е най-критичен“, се казва в документа, в който се излагат възможни сценарии – от война до кибератаки и смъртоносни болести и предизвикани от климата наводнения.

Какво трябва да съдържа 72-часовият комплект за спешна помощ на Европейския съюз:

– Резерви от вода
– Медикаменти
– Електрически батерии
– Храна

Тези доставки, които Брюксел ще поиска от домакинствата, отговарят на идеята, че според Комисията „началният период е най-критичен“, както се посочва в документа, до който El País има достъп. Пет години след първите затваряне на икономиката заради пандемията „Ковид-19“ и три години след нахлуването на Русия в Украйна, както и при постоянно съществуващ риск от природни бедствия и финансови сътресения, планът ще бъде критичен, тъй кат Европа се лута от една криза в друга

„Нито една от големите кризи през последните години не беше изолирана или краткотрайна“, се казва в документа. „Европа не може да си позволи да остане реактивна.“

Предвижда се заместник-председателят на Комисията Роксана Миназату да представи стратегията в сряда, 26 март. Нейното послание е: „Поправете покрива си, докато слънцето грее“, каза Мьонзату пред „Политико“ преди оповестяването на плана, като отбеляза, че целта на Комисията е „да помогне на хората… на ниво домакинство“.

Според проекта от 17 страници стратегията трябва да „създаде сигурен и устойчив ЕС с необходимите способности за предвиждане и управление на заплахите и опасностите, независимо от тяхното естество или произход“. Това включва предоставяне на насоки на държавите членки, които да „обхващат съхранението на основни запаси, планирането при кризи, наличието на подслон, мерките за осигуряване на наличност на критично важни терени и пространства“, се посочва в предложението.

Само няколко седмици след като Европа публикува първата си в историята отбранителна стратегия, в плана за готовност се казва, че е „въпрос на спешност“ ЕС и неговите държави да засилят готовността във всички сектори Подготовката за война е поставена точно там. Макар да не внася нови инициативи в областта на отбраната, стратегията предлага модел за управление на кризи, заимстван от северноевропейските страни, в който участва цялото общество – от гражданите до предприятията и правителствата. Планът на Комисията се основава на заключенията на доклада Niinistö, в който се съдържат предложения за подобряване на готовността на ЕС в случай на война и гражданска отбрана.

Заплахата от геополитически конфликти може да дойде както виртуално, така и под формата на военни офанзиви.

Европа трябва да бъде по-подготвена за кибератаки, се посочва в проекта. От началото на войната в Украйна Русия увеличава активността си в киберпространството, включително с атаки срещу критична инфраструктура като енергийните мрежи. По-специално, източният фланг на Европа преживя вълна от кибератаки.

Китай, Иран и Северна Корея също последователно атакуват западните правителства, компании и други ключови институции. Държавно инспирираните хибридни и кибератаки са се превърнали в „постоянна черта на днешната реалност“, се твърди в документа.

Едно от ключовите предложения е да се създаде „европейска система за предупреждение за киберсигурност“, която според Комисията ще подобри откриването на заплахи и осведомеността за ситуацията в Европа. Комисията предлага също така обучение и помощ в областта на цифровите технологии за държавите, които се надяват да се присъединят към ЕС, и призовава за по-широко използване на кибердипломацията и по-добро сътрудничество с НАТО.

Предприятията също трябва да играят активна роля в готовността, тъй като е необходимо да обменят информация, но и да участват в „стратегически инициативи за предвиждане и изпреварване“, както и в обучение. „ЕС трябва да насърчава сътрудничеството между публичните и частните организации в стратегически сектори като киберсигурността, като гарантира, че потребностите от работна сила и образователното предлагане са съгласувани“, се посочва в проекта. Готовността не се отнася „само до потенциални конфликти, причинени от човека“, заяви Мианзату

„Става въпрос за това как реагираме на наводнения; видяхме какво се случи в Испания“, която миналата година пострада от чудовищни наводнения, отнели живота на стотици хора. Много хора не знаят какво да правят в условията на природни бедствия, каза Мианзату. „Всички тези видове кризи изискват някакъв набор от основни умения, някакво разбиране и знания за това какво да се направи първо“, отбеляза тя.

Комисията предлага стратегия за натрупване на запаси в целия ЕС, за да се подобри достъпът до критични ресурси, включително за реагиране при спешни случаи и бедствия, медицински контрамерки, критични суровини, енергийно оборудване и евентуално храна и вода. Стратегията ще комбинира централизирани резерви на ЕС с вноски на държавите.

В нея ще бъде представена и схема за подпомагане на медицинските средства за противодействие на заплахите за общественото здраве, която ще бъде допълнена от запасите за извънредни ситуации, предложени в Закона за лекарствата от първа необходимост.

Освен това Комисията иска да засили координацията на реакцията при кризи, като създаде „център за координация при кризи“, който да се основава на съществуващия Координационен център за спешно реагиране (КЦСР). Центърът ще се съсредоточи върху предвиждането и управлението на последиците от кризите в различните сектори, ще предоставя подкрепа за управление на кризи на водещите служби и ще наблюдава цялостната реакция на кризите.

Докато някои държави от ЕС искат да насочат инвестициите към отбраната, други смятат, че въпросите, свързани с климата, са по-важни

Според Мианзату това са двете страни на една и съща монета.