За България

Климатологът Матев обяви прогнозата за май: Абитуриентите се молят на Господ, а на 6-и …

Published

4 години ago

26.04.2023

Очаква ни променливо време, но на 6 май дъждът е по-вероятно да ни размине. Това прогнозира климатологът Симеон Матев пред Telegraph.bg.

– Г-н Матев, какъв месец май да очакваме?

– Гледано от днешна гледна точка, май ще продължи колебливата тенденция на март и април, т.е. очаква ни често променливо време – със смяна на слънчеви и топли дни с хладни и дъждовни такива.

Това лице на май ще го видим още в самото му начало. Месецът ще започне с температури малко под климатичните норми.

Максималните на 1 май ще са от порядъка от 15 до 22 градуса, в най-топлите места до 21-22 градуса. Облачността ще е разкъсана, ще намалява преди обед до слънчево, а повече облаци се очакват в следобедните часове.

Тогава на места, най-вече в Рило-Родопската област и около планините за кратко ще превали и прегърми.

Впоследствие тенденцията е за по-голяма неустойчивост на атмосферата, а в средата на първото десетдневие на много места в страната ще има превалявания и прегърмявания, температурите относително ще се понижат.

След кратко подобрение през периода 7-9 май в началото на второто десетдневие отново има голяма вероятност за следобедни превалявания и прегърмявания, но температурите вече ще са по-близко до обичайните, което означава максимални стойности от порядъка на 19-24 градуса.

– 6 май ще бъде ли подходящ за парада на Българската армия?

– Гледано от днес, нещата изглеждат малко по-стабилни. По-голяма вероятност има за валежи на 4 и 5 май, а на 6-и ако вали, ще вали на по-малко места.

Температурите ще са с приятни стойности – 15-22 градуса. Дотогава има доста време и твърде вероятно с оглед на пролетното променливо време да не стане точно така, както говорим.

– 24 май ще бъде ли типично дъждовен?

– Чисто теоретично, ако трябва да говорим, по-стабилно е времето между 15 и 20 май. Тогава температурите често достигат и надхвърлят 20 – 25 градуса.

Последната четвъртина на месеца или от 22-ри до края на май обикновено над страната се създават условия за краткотрайни валежи, придружени от гръмотевични бури и особено интензивни са тези валежи около абитуриентските празници, не само за да развалят празника им, а по-скоро за да им върви по вода в живота.
– Може да е „Гръм в рая“?

– Встрани от шегата, последната седмица на май и първите две седмици на юни са най-валежните през цялата година за голяма част от страната.

За това не случайно последните дни на май са изпъстрени с чести превалявания, придружени от гръмотевици, не са изключени и по-интензивни извалявания, има и градушки. В отделни години валежите са толкова интензивни и чести, че има и наводнения.

Надявам се тази година да избегнем този сценарий. Гледан от днес, дотогава трудно може да прогнозираме какво би станало.

– Може да кажем, че май е многолик, така ли?

– Да, в това отношение мога да ви върна в далечната, гледана от днес, 1991 година, когато на 24, 25 и 26 май става толкова студено, че на 26-и сутринта в Самоков и Габрово има снежна покривка, и то не пренебрежима, ами в порядъка на 10-20 см. Сняг тогава превалява и в София. Май наистина може да бъде месец с много лица.

Въпреки тези снежни изпълнения те са твърде редки в историята, по-чести са някои дни, през които температурите достигат до 36-38 градуса.

Май дава заявка, че все пак предстои лято. Има години, в които морската вода се затопля толкова много, че краят на май е подходящ за първи морски преживявания.

Тази година заради студеното време през април и сравнително ниската температура от порядъка на 10-12 градуса едва ли ще се стигне чак до толкова комфортни стойности. По-вероятно е в края на май да става за море, отколкото да има снежни изпълнения.

– През март и април видяхме спорадични снеговалежи, макари без натрупване, но все пак?

– Априлският сняг не е чак толкова необичайно нещо. По-необичайно беше, че през април едва ли не имаше повече зимни усещания, отколкото през януари, когато трябва да бъдат. Необичайна беше топлата зимата, а не толкова, че пролетта е така колеблива до момента.

– Предварителните карти за новия месец показват редки валежи и топли дни, може ли да им вярваме?

– Тези карти, които гледат всички, се менят на всеки 6 часа. Днес може да гледаме едно, а утре да е съвсем различно. Ако се гледа по-детайлно на нещата, май, поне към този момент, ще бъде с температури около нормата.

Далече е за по-детайлна прогноза, но по-скоро вероятността е да имаме повече по-топли дни от обичайното, отколкото по-студени, но това ще се случи след 10 май.

– И преди да дойдат дъждовете около абитуриентските балове?

– Да, но аз лично се радвам, когато идват, защото това е обичайна черта на нашия климат и ако не дойдат, означава проблеми за земеделието, проблеми за растителността като цяло.

Това е периодът през годината, в който те натрупват листна маса и се подготвят за бъдеща реколта. Така че тези дни трябва да вали. Не случайно и народното поверие казва, че всяка капка дъжд през май е богатство, но не трябва да прекалява.

– Кога да очакваме лятото?

– Лятото от десетина години протича по един и същи начин. Повече вали през юни месец до средата на юли, след което предстои горещ и сух период през втората половина на лятото.

Дали ще бъде така и тази година, предстои да видим. Може да се каже с голяма сигурност, че предстоящото лято ще бъде по-топло от обичайното.

Температурите най-вероятно ще са с градус до два – два и половина над нормата. Лятото няма да ни изневери, въпросът е валежите дали ще са под или над нормата.

Засега повечето модели сочат, че трябва да очакваме валежи около нормата, което означава много добри условия както за туризъм, така и за земеделие.

Дългосрочните прогнози се славят и с това, че са най-неточни от всички видове прогнози, така че да не залагаме на тях като на нещо сигурно.

– И все пак кога времето ще е по-подходящо за летовниците?

– Ако трябва да споменем дати, най-сигурното време за море е между 15 юли и 20 август. Това е периодът, в който вероятността за валежи е най-малка от цялата година, температурите са с доста прилични стойности, морската вода също е най-топла от цялата година.

За последните 30 години от 30 случая само в 3 или 4 е имало по-неблагоприятни условия през този период. Чисто климатично този период е най-подходящ за морски туризъм.

– Горещо или по-прохладно лято ни очаква?

– Дали ще имаме 40 или 45 градуса, може да се прогнозира едва няколко дни преди да се случи горещият период. За тази година очакванията са лятото да бъде по-близо до горещото, отколкото до прохладното и дъждовното.

По-голяма е вероятността за по-високи температури от обичайните, а пък дали ще е знойно и горещо, предстои да видим, още сме април месец. Климатичното лято е в периода от 1 юни до 31 август, като истинските летни горещини ги оставяме за юли и август.

– Краят на юни също е добре за море?

– Това е перфектното време. Този период е с най-много слънчеви часове от гледна точка на астрономията.

Това са най-дългите дни през годината. Сезонът още не е започнал, водата е доста по-кристална спрямо юли и август, дните с бурно вълнение са по-малко, отколкото през август.

Който има възможност, юни също може да отиде на море след 20-о число, защото преди това морската вода е с температура от порядъка на 19-21 градуса, докато в края на месеца достига 23-24, което е доста по-подходящо.

Трябва да кажем, че нашият климат е доста разнообразен и благоприятен и може да задоволи всякакви изисквания.

Който обича жегата, има време за него, който обича по-прохладно и свежо време – има и за него. Стига човек да иска и да може да си осигури почивка, може да постигне това, което иска.

– Промени ли се климатът в България и особено пролетта и лятото?

– Климатът винаги се променя по простата причина, че той не е нещо постоянно и винаги се е изменял. Въпросът е ние какво искаме и очакваме от него. Ако очакваме да не се измени, това няма как да стане, защото твърде много фактори обуславят развитието на климата като цяло.

Конкретно за нашата страна – лятото е сезонът, който най-много се е променил. Той се е затоплил с повече от градус – градус и половина, а на места с два спрямо края на миналия век.

За последните 30 години имаме затопляне от 1,5-2 градуса, което е доста сериозна цифра. Валежите също се променят – те стават по-редки, но за сметка на това по-интензивни и по-силни, т.е. вали по-рядко, но по-силно и затова наводненията и негативните явления, които са свързани с тях, зачестяват и не липсват.

По-големи промени са настъпили в Северна България, отколкото в Южна. И на двете места има затопляне, но в Северна България е по-добре изразено.

– Очаква ли се активизиране на свлачищата вследствие на дъждовете в края на май?

– Има ли интензивни валежи, не закъсняват и свлачищата. Това са рискови процеси, които през последните години и с оглед на по-честите интензивни извалявания също доста са зачестили.

Няма как да ги избегнем. Въпросът е да може да предотвратяваме тежки последици като разрушена инфраструктура и нарушаване на населените места.

– Къде са зоните им?

– Обикновено това са планинските места, склоновете им. Това са най-уязвимите от гледна точка на свлачища места. По склонове на планини, които са с глинеста почва, и скали, които са подходящи за свличане.

– Предстои ли пустинен прах от Сахара да ни връхлита?

– Тези твърди частици, които се виждат по колите, много често представлява пустинен прах, донесен от Сахара. В години, в които имаме по-често пренос от югозапад, от юг, това явление е доста често.

В нашата страна годишно има от 15 до 20 такива случая. Не е чак толкова необичайно. Много често това се случва през пролетта – март, април, първата половина на май и понякога и през есента. През лятото и зимата тези явления са доста редки, така че с напредване на годината ще стане по-рядко регистриране на прахоляк по колите.

– Целият свят сме една затворена система, така ли?

– Абсолютно сме затворена система. Когато привнесем нещо чуждо в нея, това оказва влияние, понякога огромно.