Легендата Мустафа Чаушев на 82: Научих се да подбирам приятелите си

Мустафа Чаушев е сред знаковите изпълнители в българската естрада. Творчеството му е огърлица от хитове, а негова запазена марка и визитна картичка са „Ти си слънце алено“, „Злато мое“, „Черноока моя“ и много други.

Роден е на 10 април 1943 г. в Шумен. Първата му сценична изява е на абитуриентския му бал през 1961 г. В казармата в Смолян става диригент на хор и пее с оркестър. Там получава първите си покани от БНР за звукозаписна дейност. Работил е и с оркестър в „Шумен“, докато в казиното конкуренция им прави покойният вече Тодор Колев.

– Г-н Чаушев, с какво се занимавате днес и как се чувствате в навечерието на своята 82-годишнина?

– В момента ме намирате а Бургас. Тече усилена подготовка за предстоящия ми концерт в родния Шумен. Пея песни, избирам, променям репертоар до последния момент, вълнувам св, защото това ще бъде един по-специален концерт. Концерт-изповед, ще има песни, разговори, спомени и други изненади. Продължавам да се вълнувам преди всеки концерт и мисля, че ако това вълнение го няма, няма и смисъл да работи човек, да се занимава с това нещо.

Рожденият ми ден мина – 82 са си 82 години, усещат се. Ще се радвам да се видим и прегърнем с всички приятели и почитатели в Шумен. Извън това, чувствам се прекрасно сред своите приятели, макар и вече малко на брой. Радвам се, че мога да се събера с тях и да пия кафе или питие, да си разменим. по няколко искрени думи за живота, за заобикалящата ни обстановка. Семейството ми е с мен, то е моята друга радост. Много е важно човек да има тази подкрепа. Семейството е страшна сила. Здрав съм, в кондиция съм, вървя пеш постоянно на дълги разстояния. Годините са много, но усещането ми за тях е като за много, много по-малко. Благодарен съм!

– Какво бихте поискали от добрите феи, които вършат чудеса, ако ги срещнете в живота си?

– Да има разбирателство и мир между хората. Да живеят спокойни и щастливи. Да бъдат сигурни за семействата си и близките си. Да бъдат сигурни в утрешния ден. Щеше ми се да има повече доверие между нас, да се поздравяваме по улиците, както е било едно време. Да мине една малка фея и с пръчицата си между хората, пръскайки вълшебни искри, да промени целия свят. Уви…

– Какво научихте от живота за тези 82 години?

– Честно казано, 82 е наистина много сериозна цифра. Това е дълъг житейски път, изпълнен с възходи и падения, с уроци, които понякога научаваме, понякога пък не. Когато се замисля за душата обаче, тези години ми се струват изписани погрешно. Аз се чувствам млад, изпълнен съм с енергия. Още имам желание да работя, да творя, да бъда полезен. Животът ми поднесе много дарове – срещи с много талантливи и прекрасни хора, от които научих много, работихме заедно, подкрепяхме се и се уважаваме и до днес. Какво по-хубаво от това!

За съжаление, в живота няма само хубаво и съм се сблъсквал с хора, които само са вземали от мен, били са неточни, лъгали са ме, огорчавали са ме. Научих се да си подбирам приятелите и да не вярвам на ласкателите. Лицемерието винаги ми е било чуждо, затова и започнах да го разпознавам, сблъсквайки се с подобни хора.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате, или обичате изненадата?

– Е, че кой не обича подаръци?! Ако ви кажа, че не се радвам, би било лъжа. Обичам жестовете, направени от близки или непознати. За мен няма значение стойността на един подарък. Важно е, че човекът е помислил за теб, отделил е от времето и финансите си и те е зарадвал. Обичам и изненадите. Най-често съпругата ми и дъщеря ми ме изненадват с различни неща като парфюм, хубаво сако, телефон. Късметлия
съм. Разбира се, ако имам нужда от определено нещо, казвам им.

– Има ли нещо, за което съжалявате, че не сте направили в живота си?

– Не съжалявам за нищо, защото животът ми беше едно голямо приключение, за което всеки би мечтал. Моите мечти се сбъднаха 100%. Благодарен съм на съдбата, че съм работил с най-големите български композитори, автори, делял съм сцена с най-големите български изпълнители. Няма да забравя преживяванията, които изпитахме по време на концертите в Съветския съюз, Куба, Алжир, Тунис, Източна Германия, Чехия, Полша. Когато човек си направи една ретроспекция, сякаш всичко се е случило много лесно, дадено като подарък, но всъщност това са страшно много усилия, които човек дава от себе си, за да успее.

– Коя е най-милата случка от вашето детство?

– Аз бях едно много щастливо дете. Бяхме голямо семейство – осемчленно. Децата бяхме цели шест и наистина беше забавно, защото винаги се случваха смешни неща. Баща ми бе строг, но справедлив, а майка ми – любяща и добра. Спомням си на връщане от игра с приятелите ми как усещах мириса на прясно изпечена баница. До ден днешен не съм ял някъде по-вкусна баница от тази на майка ми. Тя готвеше божествено. Правеше и страхотна баклава.

Имам прекрасни спомени и с моите приятели, с които по цял ден играехме футбол, понякога и с парцалени топки по най-разбитите и прашни улици, а после прескачахме до съседния двор и беряхме череши. Бягахме с всичка сила, за да не ни хванат. Филийките с олио, сол и червен пипер също са сладък спомен. Но той беше споделен винаги с моите приятели. Тогава нямаше телефони, таблети и социални мрежи и всичко беше много истинско. Да, нямахме толкова пари, както е днес, но играехме навън и бяхме социални.

– Какво ви спасява в тежки и трудни моменти?

– Вярвам, че има сила. Не сме сами в този свят. Не съм фанатизиран. Смятам, че човек винаги трябва да вярва в нещо, защото би загубил себе си и пътя си.

– Богат човек ли сте?

– Богат съм на приятели, на почитатели, на хубави песни, които бяха написани за мен. Богат съм на концертите, които съм изнесъл, на цветя, награди, обич. Това е най-голямото богатство – обич, пламъкът в очите на хората, които ме обичат и идват на концертите ми. Благодарен съм им. Това зарежда много и те кара да се чувстваш окрилен. Смятам, че съм успял, защото постигнах мечтата си. Успях да докосна хиляди сърца. Може да прозвучи нескромно, но продадох милиони плочи, хиляди албуми, изнесох хиляди концерти в България и чужбина получих уважение, както от най-обикновените хора, така и от най-големите. Щастлив съм със съдбата си.

– Разкажете ни за дъщеря си Ажда, която върви по Вашите стъпки…

– Ажда е много талантлива. Тя пее, пише стихотворения, текстове на песни, статии за сайтове, скоро завърши и второто си образование. „Детска педагогика”. Обича много животните и децата, чувствителна е, помага на хората. Преди няколко години се занимаваше интензивно с благотворителност, но спря, защото преживяваше всичко много дълбоко. Тя пее с мен от 10-годишна. Това беше най-голямата й мечта. Пее на три езика – български, турски и английски. Гордея се с нея. Винаги съм я учил на точност и професионализъм.

От лошите хора тя сама се научи да се пази, но аз и майка винаги и казваме, че сме й подкрепа. Много е важно детето ти да знае, че каквото и да се случи, ти си насреща. Иска ми се да я науча да не изживява толкова много всяка ситуация, но знаете, че всеки човек е различен.

– Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува в изкуството, но не и в живота?

– Разбира се, че вярвам, и доказателство за това е дългогодишният ми брак с моята съпруга Лейла. Още когато я видях за първи път, разбрах, че тя ще бъде моя жена. Разминахме се после в годините, защото заминах за Съветския съюз, но след 10 години я намерих и се оженихме. Любовта е силата, която кара този свят да се върти. Пея цял живот за любовта. В днешно време виждам, че младите се страхуват да покажат чувствата си, бягат от връзки.

Източник: Уикенд